Манипулации, интервенции и реставриране на банкноти.

    Темата присъства ежедневно в мисълта на всеки един колекционер под една или друга форма. Едни са щастливи от повишената цена на стоката, която току-що са продали на втори, които скоро ще се затворят в себе си и няма да смеят да се похвалят със закупеното. Трети не са доволни от визията на даден предмет в колекцията си и решават да я подобрят, а четвърти пък дори не разбират за какво става въпрос, защото тепърва им предстои да се сблъскат с реалността на колекционерството. За бликащите от щастие обаче, понякога отдавна вече не става въпрос за колекционерство, а за доста доходоносен бизнес в търговията, който на моменти граничи с чиста измама. "Кьорав карти не играе!" - лаф, който в тия среди се среща много често и на който едни се смеят с глас, а други мълчат тихо в ъгъла. Истината е, че с редки изключения, всяка една интервенция с цел подобряване на качеството на дадена банкнота, е противопоказна и води до загуба за нейната колекционерска стойност. Ще питате тогава:

- Ами някои търговци как печелят, щом стойността ѝ пада?

    Печелят... Печелят, защото умело прилагат лафа от горните редове спрямо начинаещите, пускайки ги по дългата пързалка на разочарованието.

    В тази сфера оправданите ситуации, при които се налага безкористна интервенция, са нищожно малък процент. Този тип интервенция наричаме реставрация и тя се прилага при изключително редки предмети, когато тяхното моментно състояние го изисква с цел да не бъдат унищожени от белезите на времето. Това се извършва от професионалисти и обикновено е свързано с много усилия и труд. Всичко останало, което не отговаря на този критерий, се нарича манипулация и е болест за нумизматиката. Тази болест се разпространява основно от търговци в техния стремеж за бързи пари на гърба на начинаещи , като за жалост, често и опитни колекционери попадат в този капан. Използвам думата болест, защото сами може да си представите, че броят на колекционните банкноти е органичен. Ежедневно от тях биват унищожени, посредством различни методи, неизвестни количества. От тези методи, голяма част заемат именно манипулациите с цел заблуда на колекционера. Някои манипулации не са породени от користни цели, ами са илюзорен стремеж към нещо по-добро. Вместо желания ефект на подобряване на качеството, се получава едно замаскиране на дефекти, което в повечето случаи води до неговото неизбежно влошаване поради естеството на интервенцията. Тези действия, първо генерират продукти, които са нежелани за сериозна колекция и второ - унищожават такива, които някога са били годни за нея. Връщане назад - няма!

    Оценяването на състоянието на една банкнота или монета е много сложно и субективно. Нека оставим това за друга тема, където ще можем да се фокусраме в детайли и сега да се върнем на болестта в колеционерството. За разлика от определянето на състоянието, откриването на манипулации по банкнотите сякаш е една идея по-лесно. Обяснява се с това, че всичко изкуствено създадено в живота се забелязва от хората, стига те да пожелаят да се вгледат в него. Банкнотите не са изключение от това правило. Манипулациите са от много различен характер, но целта винаги е една и съща - изкарване на нещо пред очите на другите такова, каквото всъщност не е.

    Гладенето е една от най-разпространените парктики като метод за скриване на прегъвания по банкнотата. Когато мястото на прегъване по купюрата не е довело до нарушаване на фибрите в хартията , тези гънки се замаскират доста добре чрез гладене. Самият процес обаче прави хартията по-мека и тя лъсва като гланцирана. Един опитен колекционер може, без проблем, да познае кога една банкнота е гладена и съответно да загуби желание да се сдобие с нея. Масовата практика на измамниците е игра с броя на гънките. Предлага се като непрегъвана, съответно за цена за такава, или се предлага като прегъвана, но на по-малко места отколкото реално е. Ако попаднете на гладена банкнота, особено, ако гладенето е частично или само на нейн ъгъл, това е най-малкото зло, което може да ви сполети в колекционерството. Вземете я, но с предварително уточняване на това от собственика и съответно корекция в цената. На теория е лесно, но на практика е възможно да е минала вече през множество ръце и не е ясно кога точно се е случила манипулацията.

    От тук нататък, започваме с най-грозните и унищожителни интервенции, които със сигурност трябва да вземете под внимание преди инвестиране на средства в нова придобивка. Прането на банкнотите е много разпространено и се среща повече при по-редки екземпляри. Евтините и лесно срещаните банкноти рядко представляват интерес за търговците, тъй като там няма особен смисъл да се извършват тежки манипулации. Колкото по-трудна за намиране и рядка е една банкнота, толкова повече се отваря поле за спекула в цената ѝ и за реализиране на многократна печалба. Търсенето е голямо, предлагане няма, съответно и хлябът и ножът са в ръцете на търговеца. Намерил е нещо в негодно състояние, което си има своите достойнства, но печалбата от него е крайно лимитирана. Нека не забравяме, че тук става въпрос за търговци, не за колекционери. Границата между двете понятия е тънка, но все пак съществува. Намерената банкнота е с множество петна, мека хартия и носи бремето на годините си. С малко сапунче и водица на мивката, сваляме мръсотията от нея, позатъркваме петната и я оставяме да се изсуши. Ефектът - банкнота с гадна хартия, избледнели цветове, като на местата с петна, печатът e частично затрит или замъглен. На пръв поглед обаче, банкнотата е искряща! На снимки с по-ниска резолюция, тя е привлекателна за окото. Едва когато я вземем в ръце преди сделката и се вгледаме в детайлите, те мигновено издават нейната тайна. Ако първоначално е била с множество разкъсвания, то трябва да върнем лентата назад и да прескочим други стъпала преди да стигнем до сапуна. Разкъсванията се залепват прецизно (няма такова нещо като прецизно залепени разкъсвания). Липсващите парчета, ако има такива, се изграждат наново от друга хартия и се залепват. Там няма печат, но това не е проблем, той ще се дорисува изкуствено от професионалист, чиято работа е да реставрира книги или друга хартия, но в случая е съгласен да се заеме със задачата. Не на последно място, по краищата, където може да се мине по-лесно, банкнотата се очертава с молив и се реже, за да се изправят ръбовете. Рязането автоматично намалява нейния размер и тя вече не отговаря на критерия заложен във всеки каталог. Едва когато изградената цялост на банкнотата е завършена, се минава през прането, глади се и излиза пред очите на колекционера.

    При манипулациите, всяка от горе изброените интервенции, е самостоятелна. Няма закономерност в това отношение и манипулираната банкнота, на която може да попаднете, не е задължително да е минала през всичките процедури. Може да е само рязана, например. Или да е рязана, и гладена. Ако пък е в перфектно състояние, но с липсващ ъгъл, може само да е изграден този ъгъл и нищо повече. Възможно е също да е прана, но само частично, или локално да са мити петна по нея. Частта с въбражението оставям на вас.

Повредена банкнота от 500 лева 1945 г.

Емисия български банкноти "Орлов" 1903 г.

Банкнота от 50 лева ЗЛАТО 1903 г.

    Въпреки намалелия брой на колекционери на български книжни пари, в днешно време все още има много хора, посветени на тази страст. И за щастие! Без тези хора, може би, бихме изгубили този бранш от нашата култура както множество антични културни ценности, потънали в дън земя. Колко обаче от тези колекционери се интересуват от обявената в заглавието тема - Орлов? "Орлов" е емисия български банкноти, чието печатане се извършва в тогавашна царска Русия. Кръстени са на името на Иван Орлов, известен за времето си полиграфист, чиито печат е смятан за нефалшифицируем. Преливащитите цветове и самият дизайн на Орловите банкноти ги прави една от най-впечатляващите емисии в българската история. Въпреки, че това не са най-първите банкноти след Освобождението, започнах с тях, защото емисиите преди тази в днешно време са почти невъзможни за откриване, а и не разполагам със собствен снимков материал за тях. Бързам да уточня, че все пак говорим за периода от края на 19ти и началото на 20ти век, от което следва, че Орловите банкноти са били използвани непосредствено след, така наречените, "Злато-Сребърни" емисии, за които в по-горните редове споменах, че са почти неоткриваеми.

    След Освобождението в младото княжество цари тотална анархия по отношение на паричния обмен. Търговията се е извършвала главно посредством бартери и чрез всякакъв тип монети от благороден метал, за които населението по груби сметки е определяло стойността. Циркулирали са Австрийски кройцери, Руски рубли, Османски куруши, Сръбски динари, най-различни валути, които в комбинация с процъвтялото, от предните десетилетия, измамно лихварство затлачват икономиката на новосъздалата се държава. С цел да се въведе контрол, през 1879 г. е създадена БНБ, а малко по-късно и българската национална парична единица "Лев". Отначало, от българските левове са съществували единствено и само монети, като банкнотите се появяват едва през 1885 г. Първите книжни български пари са били обменяеми в злато и са посрещнати с недоверие от населението. Тиражите са ниски, изтеглените от обращение банкноти са унищожавани под строг контрол и чрез протоколи на БНБ.

    Едва в края на 19ти век, банката успява да внесе доверие в гражданите, което превръща емисията банкноти "Орлов" в една от първите добре възприети емисии сред населението в България. Също както при предните, Орловите банкноти са били обменяеми в Злато и Сребро, като от някои номинали е имало банкноти и от двата типа. Характерното сред колекционерите на тези банкноти са разновидностите в подписите на управителя и на главния касиер на БНБ. Дизайнът на една банкнота е запазен, но тя може да има няколко разновидности от гледна точка на подписите по нея. Това е и което я разграничава времево и определя грубо кога е била пусната в обращение. Това също е индикатор за откриваемостта на банкнотата като някои от подписите са изключително трудни за откриване. На самите купюри няма означена година, но в интернет и в някои книги, ще видите, че годината на емисия "Орлов" е прието да е 1903 г. На много други места пък пише, че е 1904 г. или 1907 г.

    В заключение, емисията банкноти "Орлов" е много трудна за колекциониране, имайки предвид множеството разновидности. От тази емисия съществуват следните номинали:

5 лева СРЕБРО 1903 г. - 4 разновидности
10 лева СРЕБРО 1903 г. - 6 разновидности
50 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
100 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
500 лева СРЕБРО 1903 г.

5 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г. - 2 разновидности
10 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г.
20 лева ЗЛАТО 1903 г. - 7 разновидности
50 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
100 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
500 лева ЗЛАТО 1903 г. - 3 разновидности

    Най-високите от 500 лева са в изключително ниски тиражи и се намират много трудно, като цената им е четирицифрена.

    Най-ниските пък от 5 и 10 лева са с много разновидности и са по-амортизирани от населението поради бедния начин на живот за времето. Някои от различните подписи са изключително трудни за намиране и компромисът с лошото състояние на банкнотата е задължителен.

Емисия банкноти "Държавен Съкровищен Билет" 1951 г.

Банкнота от 1 лев 1951 г.

    Влязат ли тези три думи в едно словосъчетание, със сигурност става въпрос за една емблематична емисия български книжни пари, които бележат ново начало в паричната ни история. "Тия билети не са цялата емисия!" , ще скочи някой опитен колекционер, а друг може вчера да е добил интерес към това хоби и дори да не е прочел какво пише на тях. Да, прав е първият - 1, 3 и 5 лева емисия 1951 година са единствените, които съдържат този надпис в себе си. Останалите номинали от емисията са банкноти от по 10, 25, 50, 100, 200, та дори 500 лева, за която са се носели дълго време легенди. За жалост, тези легенди впоследствие имат трагичен край за определен брой колекционери, като приказката свършва с едно огромно разочарование.

    Емисията е емблематична поради няколко причини. Първата, от които, е че за първи път се пречупват установени норми и се въвеждат номинали от 3 и 25 лева по съветски образец, където всъщност е и напечатана. Второто интересно тук, е че тази емисия е заключена между две изключително болезнени за българския народ парични реформи. Населението е ограбено безпардонно от новата комунистическа власт, почукала преди няма и седем години на вратата на министър-председателя Константин Муравиев, чието правителство е просъществувало едва няколко броени дни. През 1962 година е извършена деноминация 1 към 10 с жестоки ограничения в обмена, най-вече за богатата част от населението, което допълнително отежнява живота на българина.

    Всичко написано дотук, разкрива една кратка, но интересна картина от историческа гледна точка, която, въпреки всичко, не е валиден довод за колекционерите в наши дни да заплатят солидна сума само и само за да ги притежават. Тиражите са многомилионни. Запазените купюри надхвърлят няколко десетки хиляди, като всеки любител и начинаещ нумизмат, може да се сдобие лесно с тях. Много от банкнотите все още се намират в чужбина, замъкнати от избягали българи на запад с надеждата, че някой там ще им ги обмени. Други са изнесени през 90те години поради интерес към тях от страна на колекционери. За изненада на четящите, в една Франция, например, се оказва, че е може би най-голямото количество от тях в чужбина. В САЩ също се откриват немалки количества, макар и самата държава да е на такова далечно разстояние от нас.

    По друг начин обаче стоят нещата с купюрите от 1 лев и 500 лева. За 1 лев се смята, че поради ниския номинал и бедността на населението, банкнотите са се износили бързо, което от своя страна, изразходва тиража. Днес не се намират трудно, но със сигурност на търсещия ги ще му бъде една идея по-сложно да си намери такава, която да го устройва. При 500те лева 1951-ва година историята е по-деликатна. Това са едни страхотни, изумително красиви банкноти, които са напечатани, но така и не виждат бял свят докато останалите номинали циркулират. Паричната реформа обезсмисля тяхното пускане в обращение и те остават скрити за обществото в продължение на десетки години. Едва по времето на късния социализъм излиза сведение за съществуването на такава банкнота извън рамките на трезорите и интересът рязко се засилва към нея. Стига се до момент, в който вместо самата банкнота, е имало интерес да се купуват нейни снимки, изрезки от вестници и прочие, защото много от колекционерите са изгаряли от желание да видят как е изглеждала въобще. С течение на времето, малко по малко започват да излизат на бял свят тези банкноти, като за първите са заплатени сериозни суми от нищо неподозиращи колекционери в мерака си да ги притежават. Не след дълго, се разбира, че в голяма част тиражът е запазен и че бройките са много повече, октолкото всички са си мислели. Все по често започва да се появява на пазара, излиза на касите на БНБ и го засища за дълги времена напред.

    Към днешна дата, всички номинали са достъпни на касите на БНБ, с изключение на 1 лев 1951 година.

Основни правила при съхранението на една колекция от книжни пари.

    Болка и тъга! За жалост в историята немалко колекционери са изпитвали тези чувства и дори все още, сещайки се за темата от заглавието, сякаш над тях небето се изпълва с облаци и сянката от минали събития помрачава деня им за момент. За да си представим това усещане, нека разгледаме следния сценарий: С големи усилия, хъс и страст, вие инвестирате десетки години от живота си и баснословни суми пари в стремежа си да реализирате мечтаната колекция от трудно откриваеми предмети, които да са в безупречно състояние, или поне в такова, че всеки друг би завидял благородно. Пиейки топла чаша кафе, решавате сутринта да отворите албума, за да му се полюбувате малко и о, чудо! Петна по някога безупречни банкноти, искрящи от блясък. Изтъняла и чуплива хартия на някои от позициите. Бледи цветове, дори на места размазани. Тук-там банкноти с вълниста хартия и такива залепнали за пластмасовите листи на албума. Веднага изтичвате до мазето да видите какво е положението с монетите, а там... зелени налепи са започнали да обладават немалко от тях и да ги разяждат. Мечтите от последните десетилетия, в този момент, са се изпарили за една чаша кафе време.

    Последното е вярно само в първата си част за жалост. Времето на този процес е далеч от горе описаното. Много начинаещи колекционери, та дори и някои опитни такива, попадат в капана на собствената си колекция поради няколко причини. Една от основните е, че първоналният проблем, с който те избират да се сблъскат, е стремежът да намерят неща, които липсват в тяхната колекция. Тук подчертаваме "избират", защото само по себе си, това също е от най-големите проблеми на всеки колекционер и той е на показ от самото начало на това начинание. Не само, че е на показ, но е и двигателят на тови хоби, защото ако беше лесно да се събере пълната колекция, нямаше да има особен смисъл, нито мотивация човек да се захваща с това. В годините колекционерът пренебрегва проблемите, свързани със съхранението или си мисли, че ги е преодолял, целейки се да трупа постижения. Истината е, че банкнотите и монетите са доста претенциозни в това отношение. Колкото по-запазени попадат в ръцете на колекционера, толкова по-трудно е те да бъдат съхранени в това състояние и след време.

    Цялата тази тема е много деликатна и изпълнена с безброй изключения. Има правило, че монетите и банкнотите не трябва да се пипат директно с ръце. Ако все пак го направите, нека да е с предварително добре измити ръце със сапун. Не трябва също да се говори пред тях, докато те са извадени от албума, сами ще се сетите защо. Това правило важи само, ако те са във високо качество и съответно цената им зависи основно от този фактор или пък са в лошо състояние, но наистина неоткриваеми. С останалите, лесни за намиране, евтини и в лошо състояние банкноти и монети, е хубаво да се упражнявате, ако сте начинаещ, прилагайки горните правила. И да ги попремятате с голи ръце малко не е болка за умиране, стига да не нарушите цялостта им. Те са видели много през годините и това, че сте им се порадвали малко, няма да ги направи по-неатрактивни, като купувач за тях, в даден момент напред, със сигурност ще откриете, минавайки на по-високо ниво в колекцията си.

    По-горе споменахме албума като средство за съхранение и тук е много важно да се разбере, че не всеки албум с джобчета, в които можете да поставите колекцията си, е решение на проблема. За жалост повечето от предлаганото на пазара е в ущърб и на вашия джоб, и на колекцията ви. В никакъв случай не купувайте албуми с листи, направени от PVC материал за дългосрочно съхранение. При тях рискът от щети върху колекцията ви е на 100 процента гарантиран във времето. Този материал е химически нестабилен и задейства процеси на окисление, които в реакция с околната среда в годините нарушават повърхността на вашите монети и банкноти. Стремете се към албуми, несъдържащи PVC, като пример за това, е така наречения материал, Mylar. Как може да разберем дали албумът е от PVC? Наведете се върху него и помиришете листите. Ако миришат силно на пластмаса, взимайте бързо мерки. Друг основен признак е твърдостта. PVC листите се огъват много лесно. До такава степен, че ако натежи албумът, при затварянето му може без да искате да прегънете някоя от банкнотите. Качествените албуми, които са изработени от различен от PVC материал, са обикновено по-скъпи, но тази инвестиция ще ви се върне в годините неколкократно. Както казах, от правилата има винаги изключения. PVC албумите са добър вариант само в случай, че не планувате дълготрайно съхранение в тях. Използват се масово от търговци, които в тях са подготвили стока за скорошна продажба. Използват се и от колекционери за временно съхранение преди предметите от тях да бъдат преместени. До шест месеца, в зависимост от средата, особен проблем няма да срещнете, ако държите нещо в тях. Говорейки за средата, нека предположим, че правилата, които до момента разискахме, са изпълнени. За да изпълним мисията си, трябва да обърнем внимание и на мястото, където съхраняваме колекцията си. Влагата и слънцето са едни от основните вредители на нашата колекция. Избягвайте да я съхранявате в помещения с постоянно висока влажност и непроветриви такива. Ограничете достъпа на прах и слънчева светлина до албумите си. За целта, има албуми, които се продават много удобно с касетки, които капсуловат колекцията ви и я запазват. По отношение на влажността, не трябва да се влиза в крайност и да се държат и на прекалено сухо, защото пък това прави хартията на банкнотите ви чуплива и те губят еластичност.