Емисия български банкноти "Резервна" 1929 г.

Банкнота от 250 лева 1929 г. с лика на Борис III

    Началото на емисия "Резервна" започва през далечната 1929 година и по-конкретно през първите дни на месец февруари, когато е взето решение от Управителния съвет на БНБ за нейното поръчване. Това е и годината, която ще видите изписана на самите купюри. По старо правило датировката върху книжните пари се базира на взетото решение за тяхното напечатване, а не както е широко възприето - годината, в която самите купюри са достигнали ръцете на населението. Истината е, че емисия "Резервна" е пусната в обращение едва през 1937 година и то частично. Всички номинали са освободени чак през март месец на 1941 година, когато най-големият от тях е пуснат в обращение. Какво налага това огромно закъснение? 

    Причината е самото естество на емисията и нейната първоначална идея. Тя неслучайно е наречена "Резервна". Банкнотите са планирани за резерв и нищо не е налагало къси срокове за тяхното отпечатване. Задачата е била възложена на английската печатница "Thomas de La Rue & Coy.Ltd", като колебанието е било между нея и друга, отново известна английска печатница - Bradburry, Wilkinson & Co." След дълги преговори и разглеждане на различните предложени оферти, БНБ се спира на "Thomas de La Rue & Coy.Ltd", тъй като успява да впечатли всички с високото си качество на отпечатване и детайлите спрямо художествените проекти, заложени в емисията. Така със закъснение от страна на печатницата са отпечатани номинали от 200, 250, 500, 1000 и 5000 лева. Тук за първи път се въвежда номинал от 250 лева, който е нестандартен за времето и остава като еталон за бъдещи емисии чак до 1951 година. Първи в обращение са пуснати банкнотите от 500 лева и 1000 лева през 1937 година, след това тези от 200 и 250 лева в края на 1940 година и една година по-късно, тези от 5000 лева.

    Споменавайки самите проекти, тази емисия български банкноти е изключително красива и впечатляваща. На нея са изобразени панорамни изгледи от различни природни забележителности в България като Искърското дефиле, Седемте Рилски езера, Търново и река Янтра, Преображенския манастир, въобще гърбовете на купюрите са истински произведения на изкуството. На номинала от 200 лева пък е изобразена картината "Отец Паисий" на известния художник Иван Мърквичка. 

    В днешно време, колекционирането на тази емисия във високо качество е предизвикателство за всеки колекционер. Поставям акцент върху думата "качество", защото всички номинали с изключение на най-големия от 5000 лева са лесно достъпни, но цената, която трябва да бъде платена за тях, е именно компромисът с качеството. В добро и недобро състояние са запазени много екземпляри и тяхното намиране е само въпрос на малък бюджет и желание да бъдат притежавани. Не така стоят нещата с банкнотата от 5000 лева. Там компромисът със състоянието е добре възнаграден и води до благородна завистливост у някои колекционери, които все още не могат да се сдобият с такава, защото е наистина рядка и търсена. Банкнотите от 500 лева и 1000 лева са много трудни за откриване в нециркулирало състояние, защото са пуснати първи в обращение и количествата, останали от тях, са по-ограничени. Техният тираж е няколко пъти по-малък от този на 200 и 250 лева. В случая с 200 и 250 лева, обаче, техният тираж, макар и по-голям, не играе решаваща роля в това как те са позиционирани на пазара в нециркулирало състояние. Нека тук фокусът остане върху непрегъваните купюри от тези номинали, защото както разгледахме по-нагоре, в по ниско качество има в изобилие от тях. Много начинаещи колекционери държат в съзнанието си следната закономерност: Висок тираж = По-лесна за откриване непрегъвана банкнота. В повечето случаи е така, но има много изключения. Основното и водещото при определяне на това как една банкнота или монета се намира на пазара е запазеното количество. Тиражът може да е огромен, но от него да е достигнало малко количество сред колекционерите. Нека видим една любопитна история, свързана с тези две купюри и тяхното развитие в колекционерските среди.

    През годините на строя, нециркулирали банкноти от 200 и 250 лева 1929 година са се откривали по-трудно от сега. Имало ги е, но усилието и средствата, които е трябвало да вложи един колекционер са били по-големи отколкото в наши дни. Кое предизвиква този обрат в историята на 200 и 250 лева 1929 година?

    За жалост аз не мога лично да проверя и потвърдя твърденията в тази история, която ще прочетете, но ще я предам така както на мен ми е разказана. В колекционерските среди елементът на историята, легендите, личните преживявания през дългите години на колекциониране е много засилен. Благодарение на него се предава интересна и ценна информация от поколение на поколение, до която не можеш да се добереш чрез нито една книга. По времето на социализма е известно, че са изграждани множество тунели с цел държавна сигурност. Правени са планове за бърза реакция в случай на военни нападения от страна на вражески сили. Под жълтите павета в гр. София се твърди, че има изобилие от тунели, свързващи важните държавни институции и БНБ. Всички ценности от банката е трябвало да бъдат транспортирани тайно с цел да бъдат съхранени при злощастното събитие на война. Смята се, че едно от тайните хранилища на БНБ, се е намирало в непосредствена близост до държавната мина в гр. Перник и е предвидено за трезор и бомбоубежище в случай на наложителна евакуация на ценности от банката. Едва след промените, това тайно хранилище е отворено и легендата гласи, че в него преди дълги години са били закарани и зарязани банкноти от стари емисии в големи количества, сред които са били тези от 200 и 250 лева 1929 година. Имало е цели пачки с непускани в обращение банкноти от тези два номинала, както и много други емисии в различно състояние от нови до недобри. Носи се слух, че от там също излизат на бял свят банкнотите от 500 лева 1951 година, за които до 90те години е имало само сведения за тяхното съществуване. Вследствие на това откритие се твърди, че банкнотите са извадени за продажба на касите на БНБ и по този начин количествата от тях се увеличават, установявайки нови тенденции на пазара. Много колекционери, които имат набито око, са забелязали, че от тези два номинала 200 и 250 лева 1929 година, голяма част от нециркулиралите банкноти са набръчкани и хартията им е на вълни. Същото важи за немалко количество от банкнотите от 1951 година, които до ден днешен се продават на касите на БНБ. Хартията на емисия "Резервна" е качествена, но изключително податлива на влиянието от околната среда и по-специално влагата. Седейки десетки години на това влажно място, хартията на купюрите се е деформирала, вследствие на влажната среда и дори след гладене, гънките изникват наново във времето.