Емисия български банкноти "Резервна" 1929 г.

Банкнота от 250 лева 1929 г. с лика на Борис III

    Началото на емисия "Резервна" започва през далечната 1929 година и по-конкретно през първите дни на месец февруари, когато е взето решение от Управителния съвет на БНБ за нейното поръчване. Това е и годината, която ще видите изписана на самите купюри. По старо правило датировката върху книжните пари се базира на взетото решение за тяхното напечатване, а не както е широко възприето - годината, в която самите купюри са достигнали ръцете на населението. Истината е, че емисия "Резервна" е пусната в обращение едва през 1937 година и то частично. Всички номинали са освободени чак през март месец на 1941 година, когато най-големият от тях е пуснат в обращение. Какво налага това огромно закъснение? 

    Причината е самото естество на емисията и нейната първоначална идея. Тя неслучайно е наречена "Резервна". Банкнотите са планирани за резерв и нищо не е налагало къси срокове за тяхното отпечатване. Задачата е била възложена на английската печатница "Thomas de La Rue & Coy.Ltd", като колебанието е било между нея и друга, отново известна английска печатница - Bradburry, Wilkinson & Co." След дълги преговори и разглеждане на различните предложени оферти, БНБ се спира на "Thomas de La Rue & Coy.Ltd", тъй като успява да впечатли всички с високото си качество на отпечатване и детайлите спрямо художествените проекти, заложени в емисията. Така със закъснение от страна на печатницата са отпечатани номинали от 200, 250, 500, 1000 и 5000 лева. Тук за първи път се въвежда номинал от 250 лева, който е нестандартен за времето и остава като еталон за бъдещи емисии чак до 1951 година. Първи в обращение са пуснати банкнотите от 500 лева и 1000 лева през 1937 година, след това тези от 200 и 250 лева в края на 1940 година и една година по-късно, тези от 5000 лева.

    Споменавайки самите проекти, тази емисия български банкноти е изключително красива и впечатляваща. На нея са изобразени панорамни изгледи от различни природни забележителности в България като Искърското дефиле, Седемте Рилски езера, Търново и река Янтра, Преображенския манастир, въобще гърбовете на купюрите са истински произведения на изкуството. На номинала от 200 лева пък е изобразена картината "Отец Паисий" на известния художник Иван Мърквичка. 

    В днешно време, колекционирането на тази емисия във високо качество е предизвикателство за всеки колекционер. Поставям акцент върху думата "качество", защото всички номинали с изключение на най-големия от 5000 лева са лесно достъпни, но цената, която трябва да бъде платена за тях, е именно компромисът с качеството. В добро и недобро състояние са запазени много екземпляри и тяхното намиране е само въпрос на малък бюджет и желание да бъдат притежавани. Не така стоят нещата с банкнотата от 5000 лева. Там компромисът със състоянието е добре възнаграден и води до благородна завистливост у някои колекционери, които все още не могат да се сдобият с такава, защото е наистина рядка и търсена. Банкнотите от 500 лева и 1000 лева са много трудни за откриване в нециркулирало състояние, защото са пуснати първи в обращение и количествата, останали от тях, са по-ограничени. Техният тираж е няколко пъти по-малък от този на 200 и 250 лева. В случая с 200 и 250 лева, обаче, техният тираж, макар и по-голям, не играе решаваща роля в това как те са позиционирани на пазара в нециркулирало състояние. Нека тук фокусът остане върху непрегъваните купюри от тези номинали, защото както разгледахме по-нагоре, в по ниско качество има в изобилие от тях. Много начинаещи колекционери държат в съзнанието си следната закономерност: Висок тираж = По-лесна за откриване непрегъвана банкнота. В повечето случаи е така, но има много изключения. Основното и водещото при определяне на това как една банкнота или монета се намира на пазара е запазеното количество. Тиражът може да е огромен, но от него да е достигнало малко количество сред колекционерите. Нека видим една любопитна история, свързана с тези две купюри и тяхното развитие в колекционерските среди.

    През годините на строя, нециркулирали банкноти от 200 и 250 лева 1929 година са се откривали по-трудно от сега. Имало ги е, но усилието и средствата, които е трябвало да вложи един колекционер са били по-големи отколкото в наши дни. Кое предизвиква този обрат в историята на 200 и 250 лева 1929 година?

    За жалост аз не мога лично да проверя и потвърдя твърденията в тази история, която ще прочетете, но ще я предам така както на мен ми е разказана. В колекционерските среди елементът на историята, легендите, личните преживявания през дългите години на колекциониране е много засилен. Благодарение на него се предава интересна и ценна информация от поколение на поколение, до която не можеш да се добереш чрез нито една книга. По времето на социализма е известно, че са изграждани множество тунели с цел държавна сигурност. Правени са планове за бърза реакция в случай на военни нападения от страна на вражески сили. Под жълтите павета в гр. София се твърди, че има изобилие от тунели, свързващи важните държавни институции и БНБ. Всички ценности от банката е трябвало да бъдат транспортирани тайно с цел да бъдат съхранени при злощастното събитие на война. Смята се, че едно от тайните хранилища на БНБ, се е намирало в непосредствена близост до държавната мина в гр. Перник и е предвидено за трезор и бомбоубежище в случай на наложителна евакуация на ценности от банката. Едва след промените, това тайно хранилище е отворено и легендата гласи, че в него преди дълги години са били закарани и зарязани банкноти от стари емисии в големи количества, сред които са били тези от 200 и 250 лева 1929 година. Имало е цели пачки с непускани в обращение банкноти от тези два номинала, както и много други емисии в различно състояние от нови до недобри. Носи се слух, че от там също излизат на бял свят банкнотите от 500 лева 1951 година, за които до 90те години е имало само сведения за тяхното съществуване. Вследствие на това откритие се твърди, че банкнотите са извадени за продажба на касите на БНБ и по този начин количествата от тях се увеличават, установявайки нови тенденции на пазара. Много колекционери, които имат набито око, са забелязали, че от тези два номинала 200 и 250 лева 1929 година, голяма част от нециркулиралите банкноти са набръчкани и хартията им е на вълни. Същото важи за немалко количество от банкнотите от 1951 година, които до ден днешен се продават на касите на БНБ. Хартията на емисия "Резервна" е качествена, но изключително податлива на влиянието от околната среда и по-специално влагата. Седейки десетки години на това влажно място, хартията на купюрите се е деформирала, вследствие на влажната среда и дори след гладене, гънките изникват наново във времето.

Емисия български банкноти "Орлов" 1903 г.

Банкнота от 50 лева ЗЛАТО 1903 г.

    Въпреки намалелия брой на колекционери на български книжни пари, в днешно време все още има много хора, посветени на тази страст. И за щастие! Без тези хора, може би, бихме изгубили този бранш от нашата култура както множество антични културни ценности, потънали в дън земя. Колко обаче от тези колекционери се интересуват от обявената в заглавието тема - Орлов? "Орлов" е емисия български банкноти, чието печатане се извършва в тогавашна царска Русия. Кръстени са на името на Иван Орлов, известен за времето си полиграфист, чиито печат е смятан за нефалшифицируем. Преливащитите цветове и самият дизайн на Орловите банкноти ги прави една от най-впечатляващите емисии в българската история. Въпреки, че това не са най-първите банкноти след Освобождението, започнах с тях, защото емисиите преди тази в днешно време са почти невъзможни за откриване, а и не разполагам със собствен снимков материал за тях. Бързам да уточня, че все пак говорим за периода от края на 19ти и началото на 20ти век, от което следва, че Орловите банкноти са били използвани непосредствено след, така наречените, "Злато-Сребърни" емисии, за които в по-горните редове споменах, че са почти неоткриваеми.

    След Освобождението в младото княжество цари тотална анархия по отношение на паричния обмен. Търговията се е извършвала главно посредством бартери и чрез всякакъв тип монети от благороден метал, за които населението по груби сметки е определяло стойността. Циркулирали са Австрийски кройцери, Руски рубли, Османски куруши, Сръбски динари, най-различни валути, които в комбинация с процъвтялото, от предните десетилетия, измамно лихварство затлачват икономиката на новосъздалата се държава. С цел да се въведе контрол, през 1879 г. е създадена БНБ, а малко по-късно и българската национална парична единица "Лев". Отначало, от българските левове са съществували единствено и само монети, като банкнотите се появяват едва през 1885 г. Първите книжни български пари са били обменяеми в злато и са посрещнати с недоверие от населението. Тиражите са ниски, изтеглените от обращение банкноти са унищожавани под строг контрол и чрез протоколи на БНБ.

    Едва в края на 19ти век, банката успява да внесе доверие в гражданите, което превръща емисията банкноти "Орлов" в една от първите добре възприети емисии сред населението в България. Също както при предните, Орловите банкноти са били обменяеми в Злато и Сребро, като от някои номинали е имало банкноти и от двата типа. Характерното сред колекционерите на тези банкноти са разновидностите в подписите на управителя и на главния касиер на БНБ. Дизайнът на една банкнота е запазен, но тя може да има няколко разновидности от гледна точка на подписите по нея. Това е и което я разграничава времево и определя грубо кога е била пусната в обращение. Това също е индикатор за откриваемостта на банкнотата като някои от подписите са изключително трудни за откриване. На самите купюри няма означена година, но в интернет и в някои книги, ще видите, че годината на емисия "Орлов" е прието да е 1903 г. На много други места пък пише, че е 1904 г. или 1907 г.

    В заключение, емисията банкноти "Орлов" е много трудна за колекциониране, имайки предвид множеството разновидности. От тази емисия съществуват следните номинали:

5 лева СРЕБРО 1903 г. - 4 разновидности
10 лева СРЕБРО 1903 г. - 6 разновидности
50 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
100 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
500 лева СРЕБРО 1903 г.

5 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г. - 2 разновидности
10 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г.
20 лева ЗЛАТО 1903 г. - 7 разновидности
50 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
100 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
500 лева ЗЛАТО 1903 г. - 3 разновидности

    Най-високите от 500 лева са в изключително ниски тиражи и се намират много трудно, като цената им е четирицифрена.

    Най-ниските пък от 5 и 10 лева са с много разновидности и са по-амортизирани от населението поради бедния начин на живот за времето. Някои от различните подписи са изключително трудни за намиране и компромисът с лошото състояние на банкнотата е задължителен.

Емисия банкноти "Държавен Съкровищен Билет" 1951 г.

Банкнота от 1 лев 1951 г.

    Влязат ли тези три думи в едно словосъчетание, със сигурност става въпрос за една емблематична емисия български книжни пари, които бележат ново начало в паричната ни история. "Тия билети не са цялата емисия!" , ще скочи някой опитен колекционер, а друг може вчера да е добил интерес към това хоби и дори да не е прочел какво пише на тях. Да, прав е първият - 1, 3 и 5 лева емисия 1951 година са единствените, които съдържат този надпис в себе си. Останалите номинали от емисията са банкноти от по 10, 25, 50, 100, 200, та дори 500 лева, за която са се носели дълго време легенди. За жалост, тези легенди впоследствие имат трагичен край за определен брой колекционери, като приказката свършва с едно огромно разочарование.

    Емисията е емблематична поради няколко причини. Първата, от които, е че за първи път се пречупват установени норми и се въвеждат номинали от 3 и 25 лева по съветски образец, където всъщност е и напечатана. Второто интересно тук, е че тази емисия е заключена между две изключително болезнени за българския народ парични реформи. Населението е ограбено безпардонно от новата комунистическа власт, почукала преди няма и седем години на вратата на министър-председателя Константин Муравиев, чието правителство е просъществувало едва няколко броени дни. През 1962 година е извършена деноминация 1 към 10 с жестоки ограничения в обмена, най-вече за богатата част от населението, което допълнително отежнява живота на българина.

    Всичко написано дотук, разкрива една кратка, но интересна картина от историческа гледна точка, която, въпреки всичко, не е валиден довод за колекционерите в наши дни да заплатят солидна сума само и само за да ги притежават. Тиражите са многомилионни. Запазените купюри надхвърлят няколко десетки хиляди, като всеки любител и начинаещ нумизмат, може да се сдобие лесно с тях. Много от банкнотите все още се намират в чужбина, замъкнати от избягали българи на запад с надеждата, че някой там ще им ги обмени. Други са изнесени през 90те години поради интерес към тях от страна на колекционери. За изненада на четящите, в една Франция, например, се оказва, че е може би най-голямото количество от тях в чужбина. В САЩ също се откриват немалки количества, макар и самата държава да е на такова далечно разстояние от нас.

    По друг начин обаче стоят нещата с купюрите от 1 лев и 500 лева. За 1 лев се смята, че поради ниския номинал и бедността на населението, банкнотите са се износили бързо, което от своя страна, изразходва тиража. Днес не се намират трудно, но със сигурност на търсещия ги ще му бъде една идея по-сложно да си намери такава, която да го устройва. При 500те лева 1951-ва година историята е по-деликатна. Това са едни страхотни, изумително красиви банкноти, които са напечатани, но така и не виждат бял свят докато останалите номинали циркулират. Паричната реформа обезсмисля тяхното пускане в обращение и те остават скрити за обществото в продължение на десетки години. Едва по времето на късния социализъм излиза сведение за съществуването на такава банкнота извън рамките на трезорите и интересът рязко се засилва към нея. Стига се до момент, в който вместо самата банкнота, е имало интерес да се купуват нейни снимки, изрезки от вестници и прочие, защото много от колекционерите са изгаряли от желание да видят как е изглеждала въобще. С течение на времето, малко по малко започват да излизат на бял свят тези банкноти, като за първите са заплатени сериозни суми от нищо неподозиращи колекционери в мерака си да ги притежават. Не след дълго, се разбира, че в голяма част тиражът е запазен и че бройките са много повече, октолкото всички са си мислели. Все по често започва да се появява на пазара, излиза на касите на БНБ и го засища за дълги времена напред.

    Към днешна дата, всички номинали са достъпни на касите на БНБ, с изключение на 1 лев 1951 година.