Литература, каталози и ценна информация за българските книжни пари

     

    В историята многократно се е доказало, че образованието е основният двигател на прогреса. Едно от най-ценните неща, които можем да получим в живота, това е знанието! С каквото и да се захване човек, без значение от сферата на дейност, липсва ли му жажда за ново познание, той е обречен да стои в застой и да изпитва сериозни трудности по пътя си. В този ред на мисли и следвайки целите на блога за предоставяне на информация, която да е в полза на колекционерите на български банкноти, в тази статия ще се спрем на литературата, свързана с нотафилията и по-специално - българските книжни пари. Историята тук е богата, дори смело може да се каже, че наличната информация по темата е по-богата от тази за българските монети. Емисиите са повече и по-разнообразни от историческа гледна точка, както и тънкостите около тях. 

    Може би една от първите наченки на анализ и проследяване на историята на българските книжни пари на литературно ниво започва през 80-те години на 20-ти век. През 1982 г. е издадена книгата на Лазар Мишев - "Български Банкноти 1885|1974", която в голямата си част и чрез черно бял снимков материал, представя банкнотите от 1885 до 1974 година в лице и гръб. Година по-късно се появява една малка, приятна книжка в джобен формат от Кирил Божилов, която носи името "Шарени Хартийки" и съвсем бегло, дори закачливо, поднася истории за някои банкноти заедно с техни илюстрации. 

    След известен период на затишие през 1997 г. излиза най-сериозният за времето си труд в сферата на колекционерството на българските книжни пари - каталогът на професор Милчо Натов и Георги Ликов. Този каталог обединява в себе си литература от 8 различни четива, включително от предходните две книги, за които вече споменахме. Проследена е историята на книжните пари като цяло по света. Представени са основните понятия както и въведение в нотафилията, стандартизиране и определяне състоянието на даден екземпляр по американски модел, който в последствие ще се наложи изцяло в България. Тук са разгледани и някои детайли в годините, като например гебовете върху банкнотите, различните подписи на управителя и главния касиер на БНБ, художествените проекти, предполагаемо количество останали екземпляри, както и характерни разновидности в емисиите. За първи път в рамките на българско издание се откриват разбивки с ориентировъчни цени в долари спрямо качеството на даден екземпляр. Това поставя началото на стандартизирането и каталогизирането на българските книжни пари във вида, в който го познаваме и днес. Не след дълго и по случай своя 120 годишен юбилей, през 1999 г. БНБ пуска свой собствен каталог, където в цветни снимки показва екземпляри на банкноти, запазени от самата банка. Отначало, каталозите на БНБ представляват интерес, защото в снимков материал се появяват някои невиждани и нечувани екземпляри, но с времето те ще спрат да носят повече нова информация и ще влязат в спирала на луксозни преиздавания, запазвайки една скучна тенденция до ден днешен. 

    Годината е 2005-та и тук стигаме до възможно най-интересното и актуално четиво по темата за историята на българските книжни пари. След тази година, до момента все още няма друг толкова сериозен труд, който да е излизал на литературната сцена и който толкова подробно да анализира, не само историята на нашите банкноти заедно с техните детайли, ами и историята на България, обвързана с емисионната политика на БНБ, икономическото състояние на държавата, както и въобще всичко обвързано с книжните пари от периода на освобождението до XXI век. Книгата е на издателство Сиела и се казва "История на българските книжни пари", като нейн автор е Костадин Христов. Всяка емисия банкноти в книгата е анализирана в детайли, наравно с кратка история на България за съответния период от време. За първи път са проследени и разказани достоверни истории, свързани с някои екземпляри като например - кражбата на банкнотите от 100 лева 1916 г. серия "Д", фалшификаторската организация около Ботевката, сръбските печати по емисиите от първата световна война, изборите на печатници и художествени проекти, съдбите на някои непускани в обращение банкноти и много други детайли. Четивото съдържа в себе си богат снимков материал и това, заедно с изложения анализ, го превръща в едва ли не, енциклопедия за всеки сериозен колекционер. Разбира се, присъстват и известна доза критики към представената информация в книгата, основно в броя останали запазени купюри от даден екземпляр, но като цяло до момента друг по-подробен и изчерпателен анализ, базиран на архиви, история и факти - няма.

    С течение на времето, на пазара започват да се появяват все по-често каталози за банкноти от различни автори, включително и на Софийскотото Нумизматично Дружество. Тук е редно да спрем за секунда, тъй като самото дружество има свои издания назад във времето, дори едно такова е от далечната 1990 г. Неслучайно обаче не споменахме това в по-горните редове, защото дружеството от десетки години се намира в изключително тежък упадък и е водено от грешни политики. Причините за този упадък са както външни, така и вътрешни. С развититето на технологиите и масовото налагане на интернет пространството в ежедневието на хората, търговията и потокът от информация се изместват там. Нуждата от сбирки на локално ниво започва да се обезсмиля за много колекционери, които просто предпочитат да търгуват и комуникират онлайн. Въпреки всичко, комуникацията в интернет никога не може да замени емоциите от живия контакт, разходката и чара на подредените маси с артикули, лафа на по кафе с някой добър познат колекционер и реалния допир до самите нумизматични предмети. Запознанствата, навлизането в тези среди от нови, току-що запалили се колекционери, които са жадни за информация и искат да започнат отнякъде, за тях срещата на живо е необходима и изпълнена с приятни очаквания. Да, ама не! В Софийското нумизматично дружество, както и в другите дружества в България, дългогодишни членове и участници в ръководството, които са водени от печалбарство и арогантно поведение, са се погрижили, и все още продължават да се грижат, за отблъскването на потенциални нови колекционери, както и такива, които вече са били разочаровани, но се надяват нещата да се променят. Към момента, каталозите на дружеството, излизали през последните 15 години, са посредствени и в частност, дори обслужват интереси на дългогодишни колекционери в ценообразуването си. 

    Стигайки до темата с ценообразуването, трябва да се изясни, че то никога не може да отговаря напълно на реалността. Цените, обозначени в един каталог, следва да служат за ориентир и да бъдат така подбрани, че да отразяват максимално ситуацията на пазара в този определен момент. Обикновено са базирани върху проучвания от настъпили сделки, както и наблюдение върху инфлационните явления. Разнообразието от различни каталози е ключово за колекционерите, защото то елиминира този елемент на обслужване на интереси и налагане на монопол. Пример за злоупотреба, може да бъде поставена ниска цена на предмет, който всъщност е в пъти по-ценен. Какво се постига с това? Колекционерите, които имат сериозни познания, просто игнорират тази цена и знаят, че дадения артикул е много по-ценен, като е малко вероятно да го открият на тази цена. Онези пък, които по случайност на съдбата го притежават, но нямат знания в сферата, са мотивирани да го продадат на безценица, обслужвайки интереса на този, който е съставил каталога или на някой друг опитен колекционер. Валидно е също така и обратното. Артикул, от който е пълно с екземляри в ръцете на дългогодишни колекционери, да бъде със завишена цена и да може да се продаде по-скъпо на начинаещ. За щастие тази тенденция е сякаш в процес на затишие поради все повечето публично достъпни, реализирани сделки в интернет.

     Друго качество на един каталог, което го прави по-ценен и предпочитан, това е неговата пълнота. За момента най-подробният каталог, който е излизал на българския пазар, е този на Андрей Крапчев от 2015 година. В него има изключително богат снимков материал и за първи път през годината на неговото излизане се появиха в снимки, невиждани от много колекционери, разновидности, цветни проби и образци. Авторът участва също в образуването на световния стандартен каталог за книжни пари на Краузе, в частта с българските банкноти. Именно по образец на този каталог, наложил се в световен мащаб, са номерирани банкнотите и в Крапчевия. Въпреки богатия материал, изложен в него, проследявайки пазара в тези времена, той също страда от субективно ценообразуване в посока надолу на много от редките екземпляри.

      Като финал на анализа по темата, си заслужава да проследим накратко развитието на друг, наложил се на пазара каталог за български банкноти. Негов автор е инж. Димитър Монев, а издателството е Булфила. Въпреки множеството си каталози за български монети, издателството предлага и такива за банкноти. Връщайки се назад във времето, сред много от колекционерите каталогът на Булфила заемаше второстепенна позиция и беше характерен с по-ниските си индикирани цени от реалните на пазара. Развивайки се в правилна посока и уцелвайки удобен момент, а именно липсата на преиздания на Крапчевия каталог в продължение на 7 години, успя да пожъне успех сред колекционерите с новото си издание за 2022 г.

Сертифициране на банкноти - предимства и недостатъци

 

    Проследявайки развитието на колекционерството в България и налагащите се нови тенденции, несъмнено темата за сертифицирането заема челна позиция в тяхното формиране. Какво означава сертифициране на монета или банкнота? На теория това е актът на независима и обективна оценка на състоянието на даден артикул от нумизматиката, неговото капсуловане и регистриране с уникален номер в база данни от съответната сертифицираща компания, където той вече фигурира с гаранция и точно определен сертификат, достъпен публично за всеки. Самата оценка се нарича от английски "Grade" , от там побългареното наименование за процеса - "грейдване".

    Каква е целта и какви са проблемите, които теоретично се решават по този начин? Основно и най-важно - съхраняване на артикула в неговия автентичен вид от щети, които могат да възникнат във времето и да го унищожат. На второ място осуетяване на поводи за спор между две лица по темата за състоянието на съответната монета или банкнота, като елементът на доверието е насочен в трето независимо лице. Като идея звучи чудесно и има резон, но за жалост, практиката не винаги отговаря на теорията. По-нататък в темата ще обърнем внимание както на предимствата, така и на недостатъците на сертифицирането като процес, базирайки се и на практиката конкретно за България.

    Акцентът в темата е поставен не къде да е, а именно върху България поради една основна причина и тя е, че интересите на блога са насочени предимно към анализа на колекционерството на български банкноти. Въпреки всичко, в обвхвата на темата е невъзможно да бъде избегната частта със сертифицирането на български монети, тъй като именно те изпреварват банкнотите и полагат основите на грейдването в българската нумизматика. 

    Факт е, че България тенденциозно изостава спрямо по-развитите държави във възприятието си на "новото", "модерното" и това не е само по отношение на нумизматиката, ами в много други сфери. Сертифицирането на монети и банкноти, като процес, все още се налага усилено на запад и търпи известна доза съпротива, но сякаш лансирането му в България започна по-мудно и с голяма доза закъснение. Към днешна дата, ние с бързи темпове се опитваме да наваксаме това забавяне, главно при банкнотите, където прогресът за последните пет години е повече от осезаем.

    Как се стигна до това? Тук се спираме на първия и главен недостатък на сертифицирането, а именно монополът, наложен от САЩ като доминираща държава в света. Има две основни сертифициращи компании за банкноти, които всячески доминират пазара в момента и те са американските PMG и PCGS. Самото сертифициране се извършва на място и това налага изпращане на съответния артикул до САЩ. Кой да е представител на това? Кой да създаде мост между българите, които искат да сертифицират колекциите си и тези компании? На България, особено при банкнотите, ѝ отне известно количество време да задейства този механизъм. Освен разстоянието за физическото завършване на процеса по грейдване, монополът в случая носи и други вреди със себе си. Ако притежавате сертифицирана банкнота в друга компания, то към нея би се гледало по коренно различен начин и с недоверие, без значение дали оценката ѝ отговаря безупречно на състоянието или не. Друг въпрос, който се повдига често, е доколко експертна е оценката от тези две американски компании спрямо чуждестранни банкноти, а не долари, където безспорно те са специалисти? Истината е, че наблюдавайки PMG, като мнение от автора, мога да заявя, че се справят много добре с оценяването на българските книжни пари. Не така стоят нещата при монетите, където основните "грейдърски" компании са PCGS и NGC, но това е много широка тема, заслужаваща отделен анализ в детайли и ще бъде плод на друга статия. Накратко може да споменем, че практиката в годините показва множество проблеми свързани с оценката на българските монети от тези две компании. Един такъв проблем е свързан с огромния обем фалшификати на български монети спрямо банкнотите и неспособността на грейдърите да отсеят тези фалшификати. Те биват в последствие сертифицирани и удостоверявани с гаранция за автентичност, която не е реална. Друг проблем, който отчасти е свързан с предходния, е фактът, че при условия на монопол и стремеж за максимална печалба, тези компании имат огромен наплив от световни монети за оценка, който надхвърля този при банкнотите. Нито имат възможност да наблегнат в детайли на спецификите на конкретна монета, нито времето, което е необходимо да се отдели за нейната оценка е достатъчно. За това и много некоректни български търговци, както и някои колекционери, се възползват от тези обстоятелства и си позволяват една и съща монета да я изпращат неколкократно за оценка докато не получат желания грейд. Често се случва сертифицирани монети да се отдалечават немалко от дадената им оценка, било то нагоре или надолу по скалата. Когато е надолу, собственикът се чувства ощетен, а когато е нагоре, започват множество злоупотреби и спекула в цената на монетата с цел печалбарство. Именно по тези и много други причини, които ще спестим в рамките на тази статия, мненията и споровете спрямо сертифицирането на монети се обострят, а тезата за обективна, независима оценка се клати нестабилно. Това явление при банкнотите сякаш за момента не се наблюдава в лицето на PMG и това е едно от предимствата.

    Да спрем с монетите и да анализираме друг недостатък при сертифицирането на книжни пари, а той е именно цената. Услугата не е никак евтина и понякога просто не си заслужава. Поради факта, че сертифицирането се извършва в САЩ, трябва да споменем и времето, необходимо за завършването на една такава процедура, а то е от порядъка на 3 месеца. Нека приложим проста математика с цел да илюстрираме разходите по сертифициране на една колекция от примерно 30 банкноти. Всички банкноти са от преди 1951 година, сиреч, преди емисия Държавен Съкровищен Билет, за която при интерес, можете да прочетете отделна статия в блога. При средна цена от около 100 лева на банкнота (тук се вземат и под внимание банкноти с по-големи размери), вашите разходи по сертифициране на колекцията възлизат на 3000 лева. Немалка сума, която бихте могли да вложите в осезаемо нейно развитие. Не дотук приключват нещата в ценово отношение. Има множество банкноти, предимно от 1951 г. до наши дни, чиито цени в нециркулирало състояние са в пъти под цената на предложената услуга за сертифициране и това обезсмисля, до голяма степен, цялото начинание. Някои колекционери се поддават на емоции, понякога и мания в стремежа си за "перфектната" колекция и изпращат такива банкноти за сертифициране с надеждата, че те ще бъдат оценени с възможно най-високата оценка или пък закупуват на баснословни цени, вече оценени такива. Това е често капан, поставян от търговци с цел космически печалби. Нека не забравяме, че това са банкноти в многомилионни тиражи, от които са останали десетки или стотици хиляди, понякога и над милион нециркулирали екземпляри. Дори в момента в базата данни  на компаниите да не фигурират много оценени с максимален грейд, то с тази тенденция, броят им ще нарасне многократно и несъмнено във времето. 

    Както споменахме в по-горните редове, самият акт на сертифициране е свързан с капсуловане на дадения екземпляр. Тук се крие основното предимство на начинанието и то е в съхранението на колекцията. Това е възможно най-важният елемент от нумизматиката, на който за жалост някои колекционери не обръщат необходимото внимание. Ако притежавате сертифицирана банкнота или монета, то може да бъдете напълно сигурни, че тя ще се запази в своя автентичен вид с течение на времето. Има множество редки екземпляри, които са по-податливи на външни условия и тяхното сертифициране може само да ви донесе ползи. 

Емисия български банкноти "Резервна" 1929 г.

Банкнота от 250 лева 1929 г. с лика на Борис III

    Началото на емисия "Резервна" започва през далечната 1929 година и по-конкретно през първите дни на месец февруари, когато е взето решение от Управителния съвет на БНБ за нейното поръчване. Това е и годината, която ще видите изписана на самите купюри. По старо правило датировката върху книжните пари се базира на взетото решение за тяхното напечатване, а не както е широко възприето - годината, в която самите купюри са достигнали ръцете на населението. Истината е, че емисия "Резервна" е пусната в обращение едва през 1937 година и то частично. Всички номинали са освободени чак през март месец на 1941 година, когато най-големият от тях е пуснат в обращение. Какво налага това огромно закъснение? 

    Причината е самото естество на емисията и нейната първоначална идея. Тя неслучайно е наречена "Резервна". Банкнотите са планирани за резерв и нищо не е налагало къси срокове за тяхното отпечатване. Задачата е била възложена на английската печатница "Thomas de La Rue & Coy.Ltd", като колебанието е било между нея и друга, отново известна английска печатница - Bradburry, Wilkinson & Co." След дълги преговори и разглеждане на различните предложени оферти, БНБ се спира на "Thomas de La Rue & Coy.Ltd", тъй като успява да впечатли всички с високото си качество на отпечатване и детайлите спрямо художествените проекти, заложени в емисията. Така със закъснение от страна на печатницата са отпечатани номинали от 200, 250, 500, 1000 и 5000 лева. Тук за първи път се въвежда номинал от 250 лева, който е нестандартен за времето и остава като еталон за бъдещи емисии чак до 1951 година. Първи в обращение са пуснати банкнотите от 500 лева и 1000 лева през 1937 година, след това тези от 200 и 250 лева в края на 1940 година и една година по-късно, тези от 5000 лева.

    Споменавайки самите проекти, тази емисия български банкноти е изключително красива и впечатляваща. На нея са изобразени панорамни изгледи от различни природни забележителности в България като Искърското дефиле, Седемте Рилски езера, Търново и река Янтра, Преображенския манастир, въобще гърбовете на купюрите са истински произведения на изкуството. На номинала от 200 лева пък е изобразена картината "Отец Паисий" на известния художник Иван Мърквичка. 

    В днешно време, колекционирането на тази емисия във високо качество е предизвикателство за всеки колекционер. Поставям акцент върху думата "качество", защото всички номинали с изключение на най-големия от 5000 лева са лесно достъпни, но цената, която трябва да бъде платена за тях, е именно компромисът с качеството. В добро и недобро състояние са запазени много екземпляри и тяхното намиране е само въпрос на малък бюджет и желание да бъдат притежавани. Не така стоят нещата с банкнотата от 5000 лева. Там компромисът със състоянието е добре възнаграден и води до благородна завистливост у някои колекционери, които все още не могат да се сдобият с такава, защото е наистина рядка и търсена. Банкнотите от 500 лева и 1000 лева са много трудни за откриване в нециркулирало състояние, защото са пуснати първи в обращение и количествата, останали от тях, са по-ограничени. Техният тираж е няколко пъти по-малък от този на 200 и 250 лева. В случая с 200 и 250 лева, обаче, техният тираж, макар и по-голям, не играе решаваща роля в това как те са позиционирани на пазара в нециркулирало състояние. Нека тук фокусът остане върху непрегъваните купюри от тези номинали, защото както разгледахме по-нагоре, в по ниско качество има в изобилие от тях. Много начинаещи колекционери държат в съзнанието си следната закономерност: Висок тираж = По-лесна за откриване непрегъвана банкнота. В повечето случаи е така, но има много изключения. Основното и водещото при определяне на това как една банкнота или монета се намира на пазара е запазеното количество. Тиражът може да е огромен, но от него да е достигнало малко количество сред колекционерите. Нека видим една любопитна история, свързана с тези две купюри и тяхното развитие в колекционерските среди.

    През годините на строя, нециркулирали банкноти от 200 и 250 лева 1929 година са се откривали по-трудно от сега. Имало ги е, но усилието и средствата, които е трябвало да вложи един колекционер са били по-големи отколкото в наши дни. Кое предизвиква този обрат в историята на 200 и 250 лева 1929 година?

    За жалост аз не мога лично да проверя и потвърдя твърденията в тази история, която ще прочетете, но ще я предам така както на мен ми е разказана. В колекционерските среди елементът на историята, легендите, личните преживявания през дългите години на колекциониране е много засилен. Благодарение на него се предава интересна и ценна информация от поколение на поколение, до която не можеш да се добереш чрез нито една книга. По времето на социализма е известно, че са изграждани множество тунели с цел държавна сигурност. Правени са планове за бърза реакция в случай на военни нападения от страна на вражески сили. Под жълтите павета в гр. София се твърди, че има изобилие от тунели, свързващи важните държавни институции и БНБ. Всички ценности от банката е трябвало да бъдат транспортирани тайно с цел да бъдат съхранени при злощастното събитие на война. Смята се, че едно от тайните хранилища на БНБ, се е намирало в непосредствена близост до държавната мина в гр. Перник и е предвидено за трезор и бомбоубежище в случай на наложителна евакуация на ценности от банката. Едва след промените, това тайно хранилище е отворено и легендата гласи, че в него преди дълги години са били закарани и зарязани банкноти от стари емисии в големи количества, сред които са били тези от 200 и 250 лева 1929 година. Имало е цели пачки с непускани в обращение банкноти от тези два номинала, както и много други емисии в различно състояние от нови до недобри. Носи се слух, че от там също излизат на бял свят банкнотите от 500 лева 1951 година, за които до 90те години е имало само сведения за тяхното съществуване. Вследствие на това откритие се твърди, че банкнотите са извадени за продажба на касите на БНБ и по този начин количествата от тях се увеличават, установявайки нови тенденции на пазара. Много колекционери, които имат набито око, са забелязали, че от тези два номинала 200 и 250 лева 1929 година, голяма част от нециркулиралите банкноти са набръчкани и хартията им е на вълни. Същото важи за немалко количество от банкнотите от 1951 година, които до ден днешен се продават на касите на БНБ. Хартията на емисия "Резервна" е качествена, но изключително податлива на влиянието от околната среда и по-специално влагата. Седейки десетки години на това влажно място, хартията на купюрите се е деформирала, вследствие на влажната среда и дори след гладене, гънките изникват наново във времето.

Манипулации, интервенции и реставриране на банкноти.

    Темата присъства ежедневно в мисълта на всеки един колекционер под една или друга форма. Едни са щастливи от повишената цена на стоката, която току-що са продали на втори, които скоро ще се затворят в себе си и няма да смеят да се похвалят със закупеното. Трети не са доволни от визията на даден предмет в колекцията си и решават да я подобрят, а четвърти пък дори не разбират за какво става въпрос, защото тепърва им предстои да се сблъскат с реалността на колекционерството. За бликащите от щастие обаче, понякога отдавна вече не става въпрос за колекционерство, а за доста доходоносен бизнес в търговията, който на моменти граничи с чиста измама. "Кьорав карти не играе!" - лаф, който в тия среди се среща много често и на който едни се смеят с глас, а други мълчат тихо в ъгъла. Истината е, че с редки изключения, всяка една интервенция с цел подобряване на качеството на дадена банкнота, е противопоказна и води до загуба за нейната колекционерска стойност. Ще питате тогава:

- Ами някои търговци как печелят, щом стойността ѝ пада?

    Печелят... Печелят, защото умело прилагат лафа от горните редове спрямо начинаещите, пускайки ги по дългата пързалка на разочарованието.

    В тази сфера оправданите ситуации, при които се налага безкористна интервенция, са нищожно малък процент. Този тип интервенция наричаме реставрация и тя се прилага при изключително редки предмети, когато тяхното моментно състояние го изисква с цел да не бъдат унищожени от белезите на времето. Това се извършва от професионалисти и обикновено е свързано с много усилия и труд. Всичко останало, което не отговаря на този критерий, се нарича манипулация и е болест за нумизматиката. Тази болест се разпространява основно от търговци в техния стремеж за бързи пари на гърба на начинаещи , като за жалост, често и опитни колекционери попадат в този капан. Използвам думата болест, защото сами може да си представите, че броят на колекционните банкноти е органичен. Ежедневно от тях биват унищожени, посредством различни методи, неизвестни количества. От тези методи, голяма част заемат именно манипулациите с цел заблуда на колекционера. Някои манипулации не са породени от користни цели, ами са илюзорен стремеж към нещо по-добро. Вместо желания ефект на подобряване на качеството, се получава едно замаскиране на дефекти, което в повечето случаи води до неговото неизбежно влошаване поради естеството на интервенцията. Тези действия, първо генерират продукти, които са нежелани за сериозна колекция и второ - унищожават такива, които някога са били годни за нея. Връщане назад - няма!

    Оценяването на състоянието на една банкнота или монета е много сложно и субективно. Нека оставим това за друга тема, където ще можем да се фокусраме в детайли и сега да се върнем на болестта в колеционерството. За разлика от определянето на състоянието, откриването на манипулации по банкнотите сякаш е една идея по-лесно. Обяснява се с това, че всичко изкуствено създадено в живота се забелязва от хората, стига те да пожелаят да се вгледат в него. Банкнотите не са изключение от това правило. Манипулациите са от много различен характер, но целта винаги е една и съща - изкарване на нещо пред очите на другите такова, каквото всъщност не е.

    Гладенето е една от най-разпространените парктики като метод за скриване на прегъвания по банкнотата. Когато мястото на прегъване по купюрата не е довело до нарушаване на фибрите в хартията , тези гънки се замаскират доста добре чрез гладене. Самият процес обаче прави хартията по-мека и тя лъсва като гланцирана. Един опитен колекционер може, без проблем, да познае кога една банкнота е гладена и съответно да загуби желание да се сдобие с нея. Масовата практика на измамниците е игра с броя на гънките. Предлага се като непрегъвана, съответно за цена за такава, или се предлага като прегъвана, но на по-малко места отколкото реално е. Ако попаднете на гладена банкнота, особено, ако гладенето е частично или само на нейн ъгъл, това е най-малкото зло, което може да ви сполети в колекционерството. Вземете я, но с предварително уточняване на това от собственика и съответно корекция в цената. На теория е лесно, но на практика е възможно да е минала вече през множество ръце и не е ясно кога точно се е случила манипулацията.

    От тук нататък, започваме с най-грозните и унищожителни интервенции, които със сигурност трябва да вземете под внимание преди инвестиране на средства в нова придобивка. Прането на банкнотите е много разпространено и се среща повече при по-редки екземпляри. Евтините и лесно срещаните банкноти рядко представляват интерес за търговците, тъй като там няма особен смисъл да се извършват тежки манипулации. Колкото по-трудна за намиране и рядка е една банкнота, толкова повече се отваря поле за спекула в цената ѝ и за реализиране на многократна печалба. Търсенето е голямо, предлагане няма, съответно и хлябът и ножът са в ръцете на търговеца. Намерил е нещо в негодно състояние, което си има своите достойнства, но печалбата от него е крайно лимитирана. Нека не забравяме, че тук става въпрос за търговци, не за колекционери. Границата между двете понятия е тънка, но все пак съществува. Намерената банкнота е с множество петна, мека хартия и носи бремето на годините си. С малко сапунче и водица на мивката, сваляме мръсотията от нея, позатъркваме петната и я оставяме да се изсуши. Ефектът - банкнота с гадна хартия, избледнели цветове, като на местата с петна, печатът e частично затрит или замъглен. На пръв поглед обаче, банкнотата е искряща! На снимки с по-ниска резолюция, тя е привлекателна за окото. Едва когато я вземем в ръце преди сделката и се вгледаме в детайлите, те мигновено издават нейната тайна. Ако първоначално е била с множество разкъсвания, то трябва да върнем лентата назад и да прескочим други стъпала преди да стигнем до сапуна. Разкъсванията се залепват прецизно (няма такова нещо като прецизно залепени разкъсвания). Липсващите парчета, ако има такива, се изграждат наново от друга хартия и се залепват. Там няма печат, но това не е проблем, той ще се дорисува изкуствено от професионалист, чиято работа е да реставрира книги или друга хартия, но в случая е съгласен да се заеме със задачата. Не на последно място, по краищата, където може да се мине по-лесно, банкнотата се очертава с молив и се реже, за да се изправят ръбовете. Рязането автоматично намалява нейния размер и тя вече не отговаря на критерия заложен във всеки каталог. Едва когато изградената цялост на банкнотата е завършена, се минава през прането, глади се и излиза пред очите на колекционера.

    При манипулациите, всяка от горе изброените интервенции, е самостоятелна. Няма закономерност в това отношение и манипулираната банкнота, на която може да попаднете, не е задължително да е минала през всичките процедури. Може да е само рязана, например. Или да е рязана, и гладена. Ако пък е в перфектно състояние, но с липсващ ъгъл, може само да е изграден този ъгъл и нищо повече. Възможно е също да е прана, но само частично, или локално да са мити петна по нея. Частта с въбражението оставям на вас.

Повредена банкнота от 500 лева 1945 г.

Емисия български банкноти "Орлов" 1903 г.

Банкнота от 50 лева ЗЛАТО 1903 г.

    Въпреки намалелия брой на колекционери на български книжни пари, в днешно време все още има много хора, посветени на тази страст. И за щастие! Без тези хора, може би, бихме изгубили този бранш от нашата култура както множество антични културни ценности, потънали в дън земя. Колко обаче от тези колекционери се интересуват от обявената в заглавието тема - Орлов? "Орлов" е емисия български банкноти, чието печатане се извършва в тогавашна царска Русия. Кръстени са на името на Иван Орлов, известен за времето си полиграфист, чиито печат е смятан за нефалшифицируем. Преливащитите цветове и самият дизайн на Орловите банкноти ги прави една от най-впечатляващите емисии в българската история. Въпреки, че това не са най-първите банкноти след Освобождението, започнах с тях, защото емисиите преди тази в днешно време са почти невъзможни за откриване, а и не разполагам със собствен снимков материал за тях. Бързам да уточня, че все пак говорим за периода от края на 19ти и началото на 20ти век, от което следва, че Орловите банкноти са били използвани непосредствено след, така наречените, "Злато-Сребърни" емисии, за които в по-горните редове споменах, че са почти неоткриваеми.

    След Освобождението в младото княжество цари тотална анархия по отношение на паричния обмен. Търговията се е извършвала главно посредством бартери и чрез всякакъв тип монети от благороден метал, за които населението по груби сметки е определяло стойността. Циркулирали са Австрийски кройцери, Руски рубли, Османски куруши, Сръбски динари, най-различни валути, които в комбинация с процъвтялото, от предните десетилетия, измамно лихварство затлачват икономиката на новосъздалата се държава. С цел да се въведе контрол, през 1879 г. е създадена БНБ, а малко по-късно и българската национална парична единица "Лев". Отначало, от българските левове са съществували единствено и само монети, като банкнотите се появяват едва през 1885 г. Първите книжни български пари са били обменяеми в злато и са посрещнати с недоверие от населението. Тиражите са ниски, изтеглените от обращение банкноти са унищожавани под строг контрол и чрез протоколи на БНБ.

    Едва в края на 19ти век, банката успява да внесе доверие в гражданите, което превръща емисията банкноти "Орлов" в една от първите добре възприети емисии сред населението в България. Също както при предните, Орловите банкноти са били обменяеми в Злато и Сребро, като от някои номинали е имало банкноти и от двата типа. Характерното сред колекционерите на тези банкноти са разновидностите в подписите на управителя и на главния касиер на БНБ. Дизайнът на една банкнота е запазен, но тя може да има няколко разновидности от гледна точка на подписите по нея. Това е и което я разграничава времево и определя грубо кога е била пусната в обращение. Това също е индикатор за откриваемостта на банкнотата като някои от подписите са изключително трудни за откриване. На самите купюри няма означена година, но в интернет и в някои книги, ще видите, че годината на емисия "Орлов" е прието да е 1903 г. На много други места пък пише, че е 1904 г. или 1907 г.

    В заключение, емисията банкноти "Орлов" е много трудна за колекциониране, имайки предвид множеството разновидности. От тази емисия съществуват следните номинали:

5 лева СРЕБРО 1903 г. - 4 разновидности
10 лева СРЕБРО 1903 г. - 6 разновидности
50 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
100 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
500 лева СРЕБРО 1903 г.

5 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г. - 2 разновидности
10 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г.
20 лева ЗЛАТО 1903 г. - 7 разновидности
50 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
100 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
500 лева ЗЛАТО 1903 г. - 3 разновидности

    Най-високите от 500 лева са в изключително ниски тиражи и се намират много трудно, като цената им е четирицифрена.

    Най-ниските пък от 5 и 10 лева са с много разновидности и са по-амортизирани от населението поради бедния начин на живот за времето. Някои от различните подписи са изключително трудни за намиране и компромисът с лошото състояние на банкнотата е задължителен.

Емисия банкноти "Държавен Съкровищен Билет" 1951 г.

Банкнота от 1 лев 1951 г.

    Влязат ли тези три думи в едно словосъчетание, със сигурност става въпрос за една емблематична емисия български книжни пари, които бележат ново начало в паричната ни история. "Тия билети не са цялата емисия!" , ще скочи някой опитен колекционер, а друг може вчера да е добил интерес към това хоби и дори да не е прочел какво пише на тях. Да, прав е първият - 1, 3 и 5 лева емисия 1951 година са единствените, които съдържат този надпис в себе си. Останалите номинали от емисията са банкноти от по 10, 25, 50, 100, 200, та дори 500 лева, за която са се носели дълго време легенди. За жалост, тези легенди впоследствие имат трагичен край за определен брой колекционери, като приказката свършва с едно огромно разочарование.

    Емисията е емблематична поради няколко причини. Първата, от които, е че за първи път се пречупват установени норми и се въвеждат номинали от 3 и 25 лева по съветски образец, където всъщност е и напечатана. Второто интересно тук, е че тази емисия е заключена между две изключително болезнени за българския народ парични реформи. Населението е ограбено безпардонно от новата комунистическа власт, почукала преди няма и седем години на вратата на министър-председателя Константин Муравиев, чието правителство е просъществувало едва няколко броени дни. През 1962 година е извършена деноминация 1 към 10 с жестоки ограничения в обмена, най-вече за богатата част от населението, което допълнително отежнява живота на българина.

    Всичко написано дотук, разкрива една кратка, но интересна картина от историческа гледна точка, която, въпреки всичко, не е валиден довод за колекционерите в наши дни да заплатят солидна сума само и само за да ги притежават. Тиражите са многомилионни. Запазените купюри надхвърлят няколко десетки хиляди, като всеки любител и начинаещ нумизмат, може да се сдобие лесно с тях. Много от банкнотите все още се намират в чужбина, замъкнати от избягали българи на запад с надеждата, че някой там ще им ги обмени. Други са изнесени през 90те години поради интерес към тях от страна на колекционери. За изненада на четящите, в една Франция, например, се оказва, че е може би най-голямото количество от тях в чужбина. В САЩ също се откриват немалки количества, макар и самата държава да е на такова далечно разстояние от нас.

    По друг начин обаче стоят нещата с купюрите от 1 лев и 500 лева. За 1 лев се смята, че поради ниския номинал и бедността на населението, банкнотите са се износили бързо, което от своя страна, изразходва тиража. Днес не се намират трудно, но със сигурност на търсещия ги ще му бъде една идея по-сложно да си намери такава, която да го устройва. При 500те лева 1951-ва година историята е по-деликатна. Това са едни страхотни, изумително красиви банкноти, които са напечатани, но така и не виждат бял свят докато останалите номинали циркулират. Паричната реформа обезсмисля тяхното пускане в обращение и те остават скрити за обществото в продължение на десетки години. Едва по времето на късния социализъм излиза сведение за съществуването на такава банкнота извън рамките на трезорите и интересът рязко се засилва към нея. Стига се до момент, в който вместо самата банкнота, е имало интерес да се купуват нейни снимки, изрезки от вестници и прочие, защото много от колекционерите са изгаряли от желание да видят как е изглеждала въобще. С течение на времето, малко по малко започват да излизат на бял свят тези банкноти, като за първите са заплатени сериозни суми от нищо неподозиращи колекционери в мерака си да ги притежават. Не след дълго, се разбира, че в голяма част тиражът е запазен и че бройките са много повече, октолкото всички са си мислели. Все по често започва да се появява на пазара, излиза на касите на БНБ и го засища за дълги времена напред.

    Към днешна дата, всички номинали са достъпни на касите на БНБ, с изключение на 1 лев 1951 година.

Основни правила при съхранението на една колекция от книжни пари.

    Болка и тъга! За жалост в историята немалко колекционери са изпитвали тези чувства и дори все още, сещайки се за темата от заглавието, сякаш над тях небето се изпълва с облаци и сянката от минали събития помрачава деня им за момент. За да си представим това усещане, нека разгледаме следния сценарий: С големи усилия, хъс и страст, вие инвестирате десетки години от живота си и баснословни суми пари в стремежа си да реализирате мечтаната колекция от трудно откриваеми предмети, които да са в безупречно състояние, или поне в такова, че всеки друг би завидял благородно. Пиейки топла чаша кафе, решавате сутринта да отворите албума, за да му се полюбувате малко и о, чудо! Петна по някога безупречни банкноти, искрящи от блясък. Изтъняла и чуплива хартия на някои от позициите. Бледи цветове, дори на места размазани. Тук-там банкноти с вълниста хартия и такива залепнали за пластмасовите листи на албума. Веднага изтичвате до мазето да видите какво е положението с монетите, а там... зелени налепи са започнали да обладават немалко от тях и да ги разяждат. Мечтите от последните десетилетия, в този момент, са се изпарили за една чаша кафе време.

    Последното е вярно само в първата си част за жалост. Времето на този процес е далеч от горе описаното. Много начинаещи колекционери, та дори и някои опитни такива, попадат в капана на собствената си колекция поради няколко причини. Една от основните е, че първоналният проблем, с който те избират да се сблъскат, е стремежът да намерят неща, които липсват в тяхната колекция. Тук подчертаваме "избират", защото само по себе си, това също е от най-големите проблеми на всеки колекционер и той е на показ от самото начало на това начинание. Не само, че е на показ, но е и двигателят на тови хоби, защото ако беше лесно да се събере пълната колекция, нямаше да има особен смисъл, нито мотивация човек да се захваща с това. В годините колекционерът пренебрегва проблемите, свързани със съхранението или си мисли, че ги е преодолял, целейки се да трупа постижения. Истината е, че банкнотите и монетите са доста претенциозни в това отношение. Колкото по-запазени попадат в ръцете на колекционера, толкова по-трудно е те да бъдат съхранени в това състояние и след време.

    Цялата тази тема е много деликатна и изпълнена с безброй изключения. Има правило, че монетите и банкнотите не трябва да се пипат директно с ръце. Ако все пак го направите, нека да е с предварително добре измити ръце със сапун. Не трябва също да се говори пред тях, докато те са извадени от албума, сами ще се сетите защо. Това правило важи само, ако те са във високо качество и съответно цената им зависи основно от този фактор или пък са в лошо състояние, но наистина неоткриваеми. С останалите, лесни за намиране, евтини и в лошо състояние банкноти и монети, е хубаво да се упражнявате, ако сте начинаещ, прилагайки горните правила. И да ги попремятате с голи ръце малко не е болка за умиране, стига да не нарушите цялостта им. Те са видели много през годините и това, че сте им се порадвали малко, няма да ги направи по-неатрактивни, като купувач за тях, в даден момент напред, със сигурност ще откриете, минавайки на по-високо ниво в колекцията си.

    По-горе споменахме албума като средство за съхранение и тук е много важно да се разбере, че не всеки албум с джобчета, в които можете да поставите колекцията си, е решение на проблема. За жалост повечето от предлаганото на пазара е в ущърб и на вашия джоб, и на колекцията ви. В никакъв случай не купувайте албуми с листи, направени от PVC материал за дългосрочно съхранение. При тях рискът от щети върху колекцията ви е на 100 процента гарантиран във времето. Този материал е химически нестабилен и задейства процеси на окисление, които в реакция с околната среда в годините нарушават повърхността на вашите монети и банкноти. Стремете се към албуми, несъдържащи PVC, като пример за това, е така наречения материал, Mylar. Как може да разберем дали албумът е от PVC? Наведете се върху него и помиришете листите. Ако миришат силно на пластмаса, взимайте бързо мерки. Друг основен признак е твърдостта. PVC листите се огъват много лесно. До такава степен, че ако натежи албумът, при затварянето му може без да искате да прегънете някоя от банкнотите. Качествените албуми, които са изработени от различен от PVC материал, са обикновено по-скъпи, но тази инвестиция ще ви се върне в годините неколкократно. Както казах, от правилата има винаги изключения. PVC албумите са добър вариант само в случай, че не планувате дълготрайно съхранение в тях. Използват се масово от търговци, които в тях са подготвили стока за скорошна продажба. Използват се и от колекционери за временно съхранение преди предметите от тях да бъдат преместени. До шест месеца, в зависимост от средата, особен проблем няма да срещнете, ако държите нещо в тях. Говорейки за средата, нека предположим, че правилата, които до момента разискахме, са изпълнени. За да изпълним мисията си, трябва да обърнем внимание и на мястото, където съхраняваме колекцията си. Влагата и слънцето са едни от основните вредители на нашата колекция. Избягвайте да я съхранявате в помещения с постоянно висока влажност и непроветриви такива. Ограничете достъпа на прах и слънчева светлина до албумите си. За целта, има албуми, които се продават много удобно с касетки, които капсуловат колекцията ви и я запазват. По отношение на влажността, не трябва да се влиза в крайност и да се държат и на прекалено сухо, защото пък това прави хартията на банкнотите ви чуплива и те губят еластичност.