- Ами някои търговци как печелят, щом стойността ѝ пада?
Печелят... Печелят, защото умело прилагат лафа от горните редове спрямо начинаещите, пускайки ги по дългата пързалка на разочарованието.
В тази сфера оправданите ситуации, при които се налага безкористна интервенция, са нищожно малък процент. Този тип интервенция наричаме реставрация и тя се прилага при изключително редки предмети, когато тяхното моментно състояние го изисква с цел да не бъдат унищожени от белезите на времето. Това се извършва от професионалисти и обикновено е свързано с много усилия и труд. Всичко останало, което не отговаря на този критерий, се нарича манипулация и е болест за нумизматиката. Тази болест се разпространява основно от търговци в техния стремеж за бързи пари на гърба на начинаещи , като за жалост, често и опитни колекционери попадат в този капан. Използвам думата болест, защото сами може да си представите, че броят на колекционните банкноти е органичен. Ежедневно от тях биват унищожени, посредством различни методи, неизвестни количества. От тези методи, голяма част заемат именно манипулациите с цел заблуда на колекционера. Някои манипулации не са породени от користни цели, ами са илюзорен стремеж към нещо по-добро. Вместо желания ефект на подобряване на качеството, се получава едно замаскиране на дефекти, което в повечето случаи води до неговото неизбежно влошаване поради естеството на интервенцията. Тези действия, първо генерират продукти, които са нежелани за сериозна колекция и второ - унищожават такива, които някога са били годни за нея. Връщане назад - няма!
Оценяването на състоянието на една банкнота или монета е много сложно и субективно. Нека оставим това за друга тема, където ще можем да се фокусраме в детайли и сега да се върнем на болестта в колеционерството. За разлика от определянето на състоянието, откриването на манипулации по банкнотите сякаш е една идея по-лесно. Обяснява се с това, че всичко изкуствено създадено в живота се забелязва от хората, стига те да пожелаят да се вгледат в него. Банкнотите не са изключение от това правило. Манипулациите са от много различен характер, но целта винаги е една и съща - изкарване на нещо пред очите на другите такова, каквото всъщност не е.
Гладенето е една от най-разпространените парктики като метод за скриване на прегъвания по банкнотата. Когато мястото на прегъване по купюрата не е довело до нарушаване на фибрите в хартията , тези гънки се замаскират доста добре чрез гладене. Самият процес обаче прави хартията по-мека и тя лъсва като гланцирана. Един опитен колекционер може, без проблем, да познае кога една банкнота е гладена и съответно да загуби желание да се сдобие с нея. Масовата практика на измамниците е игра с броя на гънките. Предлага се като непрегъвана, съответно за цена за такава, или се предлага като прегъвана, но на по-малко места отколкото реално е. Ако попаднете на гладена банкнота, особено, ако гладенето е частично или само на нейн ъгъл, това е най-малкото зло, което може да ви сполети в колекционерството. Вземете я, но с предварително уточняване на това от собственика и съответно корекция в цената. На теория е лесно, но на практика е възможно да е минала вече през множество ръце и не е ясно кога точно се е случила манипулацията.
От тук нататък, започваме с най-грозните и унищожителни интервенции, които със сигурност трябва да вземете под внимание преди инвестиране на средства в нова придобивка. Прането на банкнотите е много разпространено и се среща повече при по-редки екземпляри. Евтините и лесно срещаните банкноти рядко представляват интерес за търговците, тъй като там няма особен смисъл да се извършват тежки манипулации. Колкото по-трудна за намиране и рядка е една банкнота, толкова повече се отваря поле за спекула в цената ѝ и за реализиране на многократна печалба. Търсенето е голямо, предлагане няма, съответно и хлябът и ножът са в ръцете на търговеца. Намерил е нещо в негодно състояние, което си има своите достойнства, но печалбата от него е крайно лимитирана. Нека не забравяме, че тук става въпрос за търговци, не за колекционери. Границата между двете понятия е тънка, но все пак съществува. Намерената банкнота е с множество петна, мека хартия и носи бремето на годините си. С малко сапунче и водица на мивката, сваляме мръсотията от нея, позатъркваме петната и я оставяме да се изсуши. Ефектът - банкнота с гадна хартия, избледнели цветове, като на местата с петна, печатът e частично затрит или замъглен. На пръв поглед обаче, банкнотата е искряща! На снимки с по-ниска резолюция, тя е привлекателна за окото. Едва когато я вземем в ръце преди сделката и се вгледаме в детайлите, те мигновено издават нейната тайна. Ако първоначално е била с множество разкъсвания, то трябва да върнем лентата назад и да прескочим други стъпала преди да стигнем до сапуна. Разкъсванията се залепват прецизно (няма такова нещо като прецизно залепени разкъсвания). Липсващите парчета, ако има такива, се изграждат наново от друга хартия и се залепват. Там няма печат, но това не е проблем, той ще се дорисува изкуствено от професионалист, чиято работа е да реставрира книги или друга хартия, но в случая е съгласен да се заеме със задачата. Не на последно място, по краищата, където може да се мине по-лесно, банкнотата се очертава с молив и се реже, за да се изправят ръбовете. Рязането автоматично намалява нейния размер и тя вече не отговаря на критерия заложен във всеки каталог. Едва когато изградената цялост на банкнотата е завършена, се минава през прането, глади се и излиза пред очите на колекционера.
При манипулациите, всяка от горе изброените интервенции, е самостоятелна. Няма закономерност в това отношение и манипулираната банкнота, на която може да попаднете, не е задължително да е минала през всичките процедури. Може да е само рязана, например. Или да е рязана, и гладена. Ако пък е в перфектно състояние, но с липсващ ъгъл, може само да е изграден този ъгъл и нищо повече. Възможно е също да е прана, но само частично, или локално да са мити петна по нея. Частта с въбражението оставям на вас.
Печелят... Печелят, защото умело прилагат лафа от горните редове спрямо начинаещите, пускайки ги по дългата пързалка на разочарованието.
В тази сфера оправданите ситуации, при които се налага безкористна интервенция, са нищожно малък процент. Този тип интервенция наричаме реставрация и тя се прилага при изключително редки предмети, когато тяхното моментно състояние го изисква с цел да не бъдат унищожени от белезите на времето. Това се извършва от професионалисти и обикновено е свързано с много усилия и труд. Всичко останало, което не отговаря на този критерий, се нарича манипулация и е болест за нумизматиката. Тази болест се разпространява основно от търговци в техния стремеж за бързи пари на гърба на начинаещи , като за жалост, често и опитни колекционери попадат в този капан. Използвам думата болест, защото сами може да си представите, че броят на колекционните банкноти е органичен. Ежедневно от тях биват унищожени, посредством различни методи, неизвестни количества. От тези методи, голяма част заемат именно манипулациите с цел заблуда на колекционера. Някои манипулации не са породени от користни цели, ами са илюзорен стремеж към нещо по-добро. Вместо желания ефект на подобряване на качеството, се получава едно замаскиране на дефекти, което в повечето случаи води до неговото неизбежно влошаване поради естеството на интервенцията. Тези действия, първо генерират продукти, които са нежелани за сериозна колекция и второ - унищожават такива, които някога са били годни за нея. Връщане назад - няма!
Оценяването на състоянието на една банкнота или монета е много сложно и субективно. Нека оставим това за друга тема, където ще можем да се фокусраме в детайли и сега да се върнем на болестта в колеционерството. За разлика от определянето на състоянието, откриването на манипулации по банкнотите сякаш е една идея по-лесно. Обяснява се с това, че всичко изкуствено създадено в живота се забелязва от хората, стига те да пожелаят да се вгледат в него. Банкнотите не са изключение от това правило. Манипулациите са от много различен характер, но целта винаги е една и съща - изкарване на нещо пред очите на другите такова, каквото всъщност не е.
Гладенето е една от най-разпространените парктики като метод за скриване на прегъвания по банкнотата. Когато мястото на прегъване по купюрата не е довело до нарушаване на фибрите в хартията , тези гънки се замаскират доста добре чрез гладене. Самият процес обаче прави хартията по-мека и тя лъсва като гланцирана. Един опитен колекционер може, без проблем, да познае кога една банкнота е гладена и съответно да загуби желание да се сдобие с нея. Масовата практика на измамниците е игра с броя на гънките. Предлага се като непрегъвана, съответно за цена за такава, или се предлага като прегъвана, но на по-малко места отколкото реално е. Ако попаднете на гладена банкнота, особено, ако гладенето е частично или само на нейн ъгъл, това е най-малкото зло, което може да ви сполети в колекционерството. Вземете я, но с предварително уточняване на това от собственика и съответно корекция в цената. На теория е лесно, но на практика е възможно да е минала вече през множество ръце и не е ясно кога точно се е случила манипулацията.
От тук нататък, започваме с най-грозните и унищожителни интервенции, които със сигурност трябва да вземете под внимание преди инвестиране на средства в нова придобивка. Прането на банкнотите е много разпространено и се среща повече при по-редки екземпляри. Евтините и лесно срещаните банкноти рядко представляват интерес за търговците, тъй като там няма особен смисъл да се извършват тежки манипулации. Колкото по-трудна за намиране и рядка е една банкнота, толкова повече се отваря поле за спекула в цената ѝ и за реализиране на многократна печалба. Търсенето е голямо, предлагане няма, съответно и хлябът и ножът са в ръцете на търговеца. Намерил е нещо в негодно състояние, което си има своите достойнства, но печалбата от него е крайно лимитирана. Нека не забравяме, че тук става въпрос за търговци, не за колекционери. Границата между двете понятия е тънка, но все пак съществува. Намерената банкнота е с множество петна, мека хартия и носи бремето на годините си. С малко сапунче и водица на мивката, сваляме мръсотията от нея, позатъркваме петната и я оставяме да се изсуши. Ефектът - банкнота с гадна хартия, избледнели цветове, като на местата с петна, печатът e частично затрит или замъглен. На пръв поглед обаче, банкнотата е искряща! На снимки с по-ниска резолюция, тя е привлекателна за окото. Едва когато я вземем в ръце преди сделката и се вгледаме в детайлите, те мигновено издават нейната тайна. Ако първоначално е била с множество разкъсвания, то трябва да върнем лентата назад и да прескочим други стъпала преди да стигнем до сапуна. Разкъсванията се залепват прецизно (няма такова нещо като прецизно залепени разкъсвания). Липсващите парчета, ако има такива, се изграждат наново от друга хартия и се залепват. Там няма печат, но това не е проблем, той ще се дорисува изкуствено от професионалист, чиято работа е да реставрира книги или друга хартия, но в случая е съгласен да се заеме със задачата. Не на последно място, по краищата, където може да се мине по-лесно, банкнотата се очертава с молив и се реже, за да се изправят ръбовете. Рязането автоматично намалява нейния размер и тя вече не отговаря на критерия заложен във всеки каталог. Едва когато изградената цялост на банкнотата е завършена, се минава през прането, глади се и излиза пред очите на колекционера.
При манипулациите, всяка от горе изброените интервенции, е самостоятелна. Няма закономерност в това отношение и манипулираната банкнота, на която може да попаднете, не е задължително да е минала през всичките процедури. Може да е само рязана, например. Или да е рязана, и гладена. Ако пък е в перфектно състояние, но с липсващ ъгъл, може само да е изграден този ъгъл и нищо повече. Възможно е също да е прана, но само частично, или локално да са мити петна по нея. Частта с въбражението оставям на вас.
 |
| Повредена банкнота от 500 лева 1945 г. |