Проследявайки развитието на колекционерството в България и налагащите се нови тенденции, несъмнено темата за сертифицирането заема челна позиция в тяхното формиране. Какво означава сертифициране на монета или банкнота? На теория това е актът на независима и обективна оценка на състоянието на даден артикул от нумизматиката, неговото капсуловане и регистриране с уникален номер в база данни от съответната сертифицираща компания, където той вече фигурира с гаранция и точно определен сертификат, достъпен публично за всеки. Самата оценка се нарича от английски "Grade" , от там побългареното наименование за процеса - "грейдване".
Каква е целта и какви са проблемите, които теоретично се решават по този начин? Основно и най-важно - съхраняване на артикула в неговия автентичен вид от щети, които могат да възникнат във времето и да го унищожат. На второ място осуетяване на поводи за спор между две лица по темата за състоянието на съответната монета или банкнота, като елементът на доверието е насочен в трето независимо лице. Като идея звучи чудесно и има резон, но за жалост, практиката не винаги отговаря на теорията. По-нататък в темата ще обърнем внимание както на предимствата, така и на недостатъците на сертифицирането като процес, базирайки се и на практиката конкретно за България.
Акцентът в темата е поставен не къде да е, а именно върху България поради една основна причина и тя е, че интересите на блога са насочени предимно към анализа на колекционерството на български банкноти. Въпреки всичко, в обвхвата на темата е невъзможно да бъде избегната частта със сертифицирането на български монети, тъй като именно те изпреварват банкнотите и полагат основите на грейдването в българската нумизматика.
Факт е, че България тенденциозно изостава спрямо по-развитите държави във възприятието си на "новото", "модерното" и това не е само по отношение на нумизматиката, ами в много други сфери. Сертифицирането на монети и банкноти, като процес, все още се налага усилено на запад и търпи известна доза съпротива, но сякаш лансирането му в България започна по-мудно и с голяма доза закъснение. Към днешна дата, ние с бързи темпове се опитваме да наваксаме това забавяне, главно при банкнотите, където прогресът за последните пет години е повече от осезаем.
Как се стигна до това? Тук се спираме на първия и главен недостатък на сертифицирането, а именно монополът, наложен от САЩ като доминираща държава в света. Има две основни сертифициращи компании за банкноти, които всячески доминират пазара в момента и те са американските PMG и PCGS. Самото сертифициране се извършва на място и това налага изпращане на съответния артикул до САЩ. Кой да е представител на това? Кой да създаде мост между българите, които искат да сертифицират колекциите си и тези компании? На България, особено при банкнотите, ѝ отне известно количество време да задейства този механизъм. Освен разстоянието за физическото завършване на процеса по грейдване, монополът в случая носи и други вреди със себе си. Ако притежавате сертифицирана банкнота в друга компания, то към нея би се гледало по коренно различен начин и с недоверие, без значение дали оценката ѝ отговаря безупречно на състоянието или не. Друг въпрос, който се повдига често, е доколко експертна е оценката от тези две американски компании спрямо чуждестранни банкноти, а не долари, където безспорно те са специалисти? Истината е, че наблюдавайки PMG, като мнение от автора, мога да заявя, че се справят много добре с оценяването на българските книжни пари. Не така стоят нещата при монетите, където основните "грейдърски" компании са PCGS и NGC, но това е много широка тема, заслужаваща отделен анализ в детайли и ще бъде плод на друга статия. Накратко може да споменем, че практиката в годините показва множество проблеми свързани с оценката на българските монети от тези две компании. Един такъв проблем е свързан с огромния обем фалшификати на български монети спрямо банкнотите и неспособността на грейдърите да отсеят тези фалшификати. Те биват в последствие сертифицирани и удостоверявани с гаранция за автентичност, която не е реална. Друг проблем, който отчасти е свързан с предходния, е фактът, че при условия на монопол и стремеж за максимална печалба, тези компании имат огромен наплив от световни монети за оценка, който надхвърля този при банкнотите. Нито имат възможност да наблегнат в детайли на спецификите на конкретна монета, нито времето, което е необходимо да се отдели за нейната оценка е достатъчно. За това и много некоректни български търговци, както и някои колекционери, се възползват от тези обстоятелства и си позволяват една и съща монета да я изпращат неколкократно за оценка докато не получат желания грейд. Често се случва сертифицирани монети да се отдалечават немалко от дадената им оценка, било то нагоре или надолу по скалата. Когато е надолу, собственикът се чувства ощетен, а когато е нагоре, започват множество злоупотреби и спекула в цената на монетата с цел печалбарство. Именно по тези и много други причини, които ще спестим в рамките на тази статия, мненията и споровете спрямо сертифицирането на монети се обострят, а тезата за обективна, независима оценка се клати нестабилно. Това явление при банкнотите сякаш за момента не се наблюдава в лицето на PMG и това е едно от предимствата.
Да спрем с монетите и да анализираме друг недостатък при сертифицирането на книжни пари, а той е именно цената. Услугата не е никак евтина и понякога просто не си заслужава. Поради факта, че сертифицирането се извършва в САЩ, трябва да споменем и времето, необходимо за завършването на една такава процедура, а то е от порядъка на 3 месеца. Нека приложим проста математика с цел да илюстрираме разходите по сертифициране на една колекция от примерно 30 банкноти. Всички банкноти са от преди 1951 година, сиреч, преди емисия Държавен Съкровищен Билет, за която при интерес, можете да прочетете отделна статия в блога. При средна цена от около 100 лева на банкнота (тук се вземат и под внимание банкноти с по-големи размери), вашите разходи по сертифициране на колекцията възлизат на 3000 лева. Немалка сума, която бихте могли да вложите в осезаемо нейно развитие. Не дотук приключват нещата в ценово отношение. Има множество банкноти, предимно от 1951 г. до наши дни, чиито цени в нециркулирало състояние са в пъти под цената на предложената услуга за сертифициране и това обезсмисля, до голяма степен, цялото начинание. Някои колекционери се поддават на емоции, понякога и мания в стремежа си за "перфектната" колекция и изпращат такива банкноти за сертифициране с надеждата, че те ще бъдат оценени с възможно най-високата оценка или пък закупуват на баснословни цени, вече оценени такива. Това е често капан, поставян от търговци с цел космически печалби. Нека не забравяме, че това са банкноти в многомилионни тиражи, от които са останали десетки или стотици хиляди, понякога и над милион нециркулирали екземпляри. Дори в момента в базата данни на компаниите да не фигурират много оценени с максимален грейд, то с тази тенденция, броят им ще нарасне многократно и несъмнено във времето.
Както споменахме в по-горните редове, самият акт на сертифициране е свързан с капсуловане на дадения екземпляр. Тук се крие основното предимство на начинанието и то е в съхранението на колекцията. Това е възможно най-важният елемент от нумизматиката, на който за жалост някои колекционери не обръщат необходимото внимание. Ако притежавате сертифицирана банкнота или монета, то може да бъдете напълно сигурни, че тя ще се запази в своя автентичен вид с течение на времето. Има множество редки екземпляри, които са по-податливи на външни условия и тяхното сертифициране може само да ви донесе ползи.