 |
| Банкнота от 50 лева ЗЛАТО 1903 г. |
Въпреки намалелия брой на колекционери на български книжни пари, в днешно време все още има много хора, посветени на тази страст. И за щастие! Без тези хора, може би, бихме изгубили този бранш от нашата култура както множество антични културни ценности, потънали в дън земя. Колко обаче от тези колекционери се интересуват от обявената в заглавието тема - Орлов? "Орлов" е емисия български банкноти, чието печатане се извършва в тогавашна царска Русия. Кръстени са на името на Иван Орлов, известен за времето си полиграфист, чиито печат е смятан за нефалшифицируем. Преливащитите цветове и самият дизайн на Орловите банкноти ги прави една от най-впечатляващите емисии в българската история. Въпреки, че това не са най-първите банкноти след Освобождението, започнах с тях, защото емисиите преди тази в днешно време са почти невъзможни за откриване, а и не разполагам със собствен снимков материал за тях. Бързам да уточня, че все пак говорим за периода от края на 19ти и началото на 20ти век, от което следва, че Орловите банкноти са били използвани непосредствено след, така наречените, "Злато-Сребърни" емисии, за които в по-горните редове споменах, че са почти неоткриваеми.
След Освобождението в младото княжество цари тотална анархия по отношение на паричния обмен. Търговията се е извършвала главно посредством бартери и чрез всякакъв тип монети от благороден метал, за които населението по груби сметки е определяло стойността. Циркулирали са Австрийски кройцери, Руски рубли, Османски куруши, Сръбски динари, най-различни валути, които в комбинация с процъвтялото, от предните десетилетия, измамно лихварство затлачват икономиката на новосъздалата се държава. С цел да се въведе контрол, през 1879 г. е създадена БНБ, а малко по-късно и българската национална парична единица "Лев". Отначало, от българските левове са съществували единствено и само монети, като банкнотите се появяват едва през 1885 г. Първите книжни български пари са били обменяеми в злато и са посрещнати с недоверие от населението. Тиражите са ниски, изтеглените от обращение банкноти са унищожавани под строг контрол и чрез протоколи на БНБ.
Едва в края на 19ти век, банката успява да внесе доверие в гражданите, което превръща емисията банкноти "Орлов" в една от първите добре възприети емисии сред населението в България. Също както при предните, Орловите банкноти са били обменяеми в Злато и Сребро, като от някои номинали е имало банкноти и от двата типа. Характерното сред колекционерите на тези банкноти са разновидностите в подписите на управителя и на главния касиер на БНБ. Дизайнът на една банкнота е запазен, но тя може да има няколко разновидности от гледна точка на подписите по нея. Това е и което я разграничава времево и определя грубо кога е била пусната в обращение. Това също е индикатор за откриваемостта на банкнотата като някои от подписите са изключително трудни за откриване. На самите купюри няма означена година, но в интернет и в някои книги, ще видите, че годината на емисия "Орлов" е прието да е 1903 г. На много други места пък пише, че е 1904 г. или 1907 г.
В заключение, емисията банкноти "Орлов" е много трудна за колекциониране, имайки предвид множеството разновидности. От тази емисия съществуват следните номинали:
5 лева СРЕБРО 1903 г. - 4 разновидности
10 лева СРЕБРО 1903 г. - 6 разновидности
50 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
100 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
500 лева СРЕБРО 1903 г.
5 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г. - 2 разновидности
10 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г.
20 лева ЗЛАТО 1903 г. - 7 разновидности
50 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
100 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
500 лева ЗЛАТО 1903 г. - 3 разновидности
Най-високите от 500 лева са в изключително ниски тиражи и се намират много трудно, като цената им е четирицифрена.
Най-ниските пък от 5 и 10 лева са с много разновидности и са по-амортизирани от населението поради бедния начин на живот за времето. Някои от различните подписи са изключително трудни за намиране и компромисът с лошото състояние на банкнотата е задължителен.
Едва в края на 19ти век, банката успява да внесе доверие в гражданите, което превръща емисията банкноти "Орлов" в една от първите добре възприети емисии сред населението в България. Също както при предните, Орловите банкноти са били обменяеми в Злато и Сребро, като от някои номинали е имало банкноти и от двата типа. Характерното сред колекционерите на тези банкноти са разновидностите в подписите на управителя и на главния касиер на БНБ. Дизайнът на една банкнота е запазен, но тя може да има няколко разновидности от гледна точка на подписите по нея. Това е и което я разграничава времево и определя грубо кога е била пусната в обращение. Това също е индикатор за откриваемостта на банкнотата като някои от подписите са изключително трудни за откриване. На самите купюри няма означена година, но в интернет и в някои книги, ще видите, че годината на емисия "Орлов" е прието да е 1903 г. На много други места пък пише, че е 1904 г. или 1907 г.
В заключение, емисията банкноти "Орлов" е много трудна за колекциониране, имайки предвид множеството разновидности. От тази емисия съществуват следните номинали:
5 лева СРЕБРО 1903 г. - 4 разновидности
10 лева СРЕБРО 1903 г. - 6 разновидности
50 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
100 лева СРЕБРО 1903 г. - 2 разновидности
500 лева СРЕБРО 1903 г.
5 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г. - 2 разновидности
10 лева ЗЛАТО върху СРЕБРО 1907 г.
20 лева ЗЛАТО 1903 г. - 7 разновидности
50 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
100 лева ЗЛАТО 1903 г. - 4 разновидности
500 лева ЗЛАТО 1903 г. - 3 разновидности
Най-високите от 500 лева са в изключително ниски тиражи и се намират много трудно, като цената им е четирицифрена.
Най-ниските пък от 5 и 10 лева са с много разновидности и са по-амортизирани от населението поради бедния начин на живот за времето. Някои от различните подписи са изключително трудни за намиране и компромисът с лошото състояние на банкнотата е задължителен.