 |
| Банкнота от 1 лев 1951 г. |
Влязат ли тези три думи в едно словосъчетание, със сигурност става въпрос за една емблематична емисия български книжни пари, които бележат ново начало в паричната ни история. "Тия билети не са цялата емисия!" , ще скочи някой опитен колекционер, а друг може вчера да е добил интерес към това хоби и дори да не е прочел какво пише на тях. Да, прав е първият - 1, 3 и 5 лева емисия 1951 година са единствените, които съдържат този надпис в себе си. Останалите номинали от емисията са банкноти от по 10, 25, 50, 100, 200, та дори 500 лева, за която са се носели дълго време легенди. За жалост, тези легенди впоследствие имат трагичен край за определен брой колекционери, като приказката свършва с едно огромно разочарование.
Емисията е емблематична поради няколко причини. Първата, от които, е че за първи път се пречупват установени норми и се въвеждат номинали от 3 и 25 лева по съветски образец, където всъщност е и напечатана. Второто интересно тук, е че тази емисия е заключена между две изключително болезнени за българския народ парични реформи. Населението е ограбено безпардонно от новата комунистическа власт, почукала преди няма и седем години на вратата на министър-председателя Константин Муравиев, чието правителство е просъществувало едва няколко броени дни. През 1962 година е извършена деноминация 1 към 10 с жестоки ограничения в обмена, най-вече за богатата част от населението, което допълнително отежнява живота на българина.
Всичко написано дотук, разкрива една кратка, но интересна картина от историческа гледна точка, която, въпреки всичко, не е валиден довод за колекционерите в наши дни да заплатят солидна сума само и само за да ги притежават. Тиражите са многомилионни. Запазените купюри надхвърлят няколко десетки хиляди, като всеки любител и начинаещ нумизмат, може да се сдобие лесно с тях. Много от банкнотите все още се намират в чужбина, замъкнати от избягали българи на запад с надеждата, че някой там ще им ги обмени. Други са изнесени през 90те години поради интерес към тях от страна на колекционери. За изненада на четящите, в една Франция, например, се оказва, че е може би най-голямото количество от тях в чужбина. В САЩ също се откриват немалки количества, макар и самата държава да е на такова далечно разстояние от нас.
По друг начин обаче стоят нещата с купюрите от 1 лев и 500 лева. За 1 лев се смята, че поради ниския номинал и бедността на населението, банкнотите са се износили бързо, което от своя страна, изразходва тиража. Днес не се намират трудно, но със сигурност на търсещия ги ще му бъде една идея по-сложно да си намери такава, която да го устройва. При 500те лева 1951-ва година историята е по-деликатна. Това са едни страхотни, изумително красиви банкноти, които са напечатани, но така и не виждат бял свят докато останалите номинали циркулират. Паричната реформа обезсмисля тяхното пускане в обращение и те остават скрити за обществото в продължение на десетки години. Едва по времето на късния социализъм излиза сведение за съществуването на такава банкнота извън рамките на трезорите и интересът рязко се засилва към нея. Стига се до момент, в който вместо самата банкнота, е имало интерес да се купуват нейни снимки, изрезки от вестници и прочие, защото много от колекционерите са изгаряли от желание да видят как е изглеждала въобще. С течение на времето, малко по малко започват да излизат на бял свят тези банкноти, като за първите са заплатени сериозни суми от нищо неподозиращи колекционери в мерака си да ги притежават. Не след дълго, се разбира, че в голяма част тиражът е запазен и че бройките са много повече, октолкото всички са си мислели. Все по често започва да се появява на пазара, излиза на касите на БНБ и го засища за дълги времена напред.
Към днешна дата, всички номинали са достъпни на касите на БНБ, с изключение на 1 лев 1951 година.
Емисията е емблематична поради няколко причини. Първата, от които, е че за първи път се пречупват установени норми и се въвеждат номинали от 3 и 25 лева по съветски образец, където всъщност е и напечатана. Второто интересно тук, е че тази емисия е заключена между две изключително болезнени за българския народ парични реформи. Населението е ограбено безпардонно от новата комунистическа власт, почукала преди няма и седем години на вратата на министър-председателя Константин Муравиев, чието правителство е просъществувало едва няколко броени дни. През 1962 година е извършена деноминация 1 към 10 с жестоки ограничения в обмена, най-вече за богатата част от населението, което допълнително отежнява живота на българина.
Всичко написано дотук, разкрива една кратка, но интересна картина от историческа гледна точка, която, въпреки всичко, не е валиден довод за колекционерите в наши дни да заплатят солидна сума само и само за да ги притежават. Тиражите са многомилионни. Запазените купюри надхвърлят няколко десетки хиляди, като всеки любител и начинаещ нумизмат, може да се сдобие лесно с тях. Много от банкнотите все още се намират в чужбина, замъкнати от избягали българи на запад с надеждата, че някой там ще им ги обмени. Други са изнесени през 90те години поради интерес към тях от страна на колекционери. За изненада на четящите, в една Франция, например, се оказва, че е може би най-голямото количество от тях в чужбина. В САЩ също се откриват немалки количества, макар и самата държава да е на такова далечно разстояние от нас.
По друг начин обаче стоят нещата с купюрите от 1 лев и 500 лева. За 1 лев се смята, че поради ниския номинал и бедността на населението, банкнотите са се износили бързо, което от своя страна, изразходва тиража. Днес не се намират трудно, но със сигурност на търсещия ги ще му бъде една идея по-сложно да си намери такава, която да го устройва. При 500те лева 1951-ва година историята е по-деликатна. Това са едни страхотни, изумително красиви банкноти, които са напечатани, но така и не виждат бял свят докато останалите номинали циркулират. Паричната реформа обезсмисля тяхното пускане в обращение и те остават скрити за обществото в продължение на десетки години. Едва по времето на късния социализъм излиза сведение за съществуването на такава банкнота извън рамките на трезорите и интересът рязко се засилва към нея. Стига се до момент, в който вместо самата банкнота, е имало интерес да се купуват нейни снимки, изрезки от вестници и прочие, защото много от колекционерите са изгаряли от желание да видят как е изглеждала въобще. С течение на времето, малко по малко започват да излизат на бял свят тези банкноти, като за първите са заплатени сериозни суми от нищо неподозиращи колекционери в мерака си да ги притежават. Не след дълго, се разбира, че в голяма част тиражът е запазен и че бройките са много повече, октолкото всички са си мислели. Все по често започва да се появява на пазара, излиза на касите на БНБ и го засища за дълги времена напред.
Към днешна дата, всички номинали са достъпни на касите на БНБ, с изключение на 1 лев 1951 година.